Прокопи
49 results
Моето сърце безнадеждно е спряло,
тихо е в стаята, отново съм сам.
С бледо лице в ледено огледало
търся две думи, написани там.
Спомням си пак, но боли ме от спомени...! ...
  721 
Пурпурен е залезът, вълшебен!...
Разгневеното светило си отива.
Вятърът се скита, вече непотребен,
парусът ми в спомените се разбива.
Тихо звездната лавина пада, ...
  699  19 
В очите ти студени прочетох като в книга,
че вече няма смисъл любовта за нас,
че са безсилни и молбите ми, и казах: "Стига!"
"Добре" - отвърна с безразличен глас.
Навярно твърде късно книгата разтворих ...
  717  14 
Все още обичам момичето,
което с любов ме гостИ.
Но с болка разбирам уви, че то
отдавна не си вече ти.
  575 
Любовта е затвор споделен,
доброволна самотност за двама,
постоянно да бъдеш със мен
и тогава, когато ме няма.
Любовта е въздишка последна, ...
  774  22 
Живота като филм да изиграеш,
безкрайно кратък миг от вечността,
за тайния му смисъл да гадаеш,
докато се събудиш след смъртта!
  1401  13 
Тази тъга във очите я зная,
лъга ме тя не един път.
За всичко отминало вече нехая.
И без теб е красив и щедър светът.
Всичко днес е свършило, всичко е отминало. ...
  649 
Измръзнал съм от жегата на самотата.
От бурните си чувства вкаменен,
изгубил съм на смисъла следата,
на избора свободен вечно в плен.
В бунището на спомените любовта е. ...
  645  11 
Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...
  1085  18 
Random works
: ??:??