valcanyon
815 results
А той, вълкът, в овча кожа е сега,
и върви напред гордо преди овцете.
Той води ги всичките към пропастта,
а те вървят след него, навели глава.
И блеят покрай него, подскачат щастливи, ...
  442 
Не градете хора толкова високи дувари,
разбирам че сега е друго време, страх.
Мостове вие градете кои където свари,
между хората за добро, не сторете грях!
Защото само те хората заедно събират, ...
  351 
Когато направил си на някого Добро,
не чакай човече веднага отплата.
То ще ти се върна някога помни само
и ще зарадва теб заради добротата.
За всеки идва ден на отплата Видов ден, ...
  355 
Когато в небето синьо се смрачи
и тъмни облаци слънцето закрият.
Едри капки дъжд от небето ще завали,
и ще освежи цветята, а земята напои.
А когато слънцето изгрее след дъжда, ...
  410 
Обикновен
Прост съм аз човек от село, обикновен,
боря се винаги, живял съм и в немотия.
Всеки ден е за мен от Бога подарен,
но вдигам главата си, не навеждам шия. ...
  323 
Не го искам вашия модерен свят,
аз в стария си се чувствам богат.
Не искам модни дрехи и скъпи неща,
аз искам една усмивка и дума добра!
И все се връщам пак във миналия век, ...
  387 
Когато някога човече си ти сгрешил,
признай вината си, твоята грешка.
Взел си тогава решение така си решил,
но си сбъркал, знай грешка е човешка!
Когато обичал но си сбъркал в Любовта ...
  309 
Добре си дошъл "пътнико" в България,
добре приет ще бъдеш в нашата страна.
Посрещни край Черното море ти изгрева
и залеза над Рила и Седемте рилски езера.
Добре си дошъл и в моя град, моята София, ...
  336 
Понякога съм толкова добър човек,
а все ми казват хора, че не трябва.
Защо загиват ценности от миналия век,
това боли ме, а доброто мен ме радва!
Понякога съм толкова добър човек, ...
  454 
Отново заедно сме с усмивки на лица,
вдигаме с чаши по български наздравица.
Усмихнати хора с грейнали сега лица
отново са заедно със спомена от някога!
Пак сме заедно като пред черната дъска, ...
  700 
Перник
Минавам покрай теб и заминавам,
но аз зная наистина историята твоя.
Не си отивам аз пак продължавам,
при моя род и земята, историята моя. ...
  336 
Ти, княже, някога обединител беше,
на българи, траки и славяни ведно.
Да имат една вяра, да повярват в Бога,
и Иисус стана техния духовен баща!
Ти пребори се с много неверници, ...
  322 
Герои
Вашите смели герои са тези от книжата,
а нашите умираха с гордо вдигната глава.
Когато посегнаха на родна майка и рода,
те грабваха пушка и отиваха в планина. ...
  287 
Понякога излизам сам аз навън,.
под синьото небе, мое мило родно,
и си говоря с тях, говоря със звездите,
и дишам свободно, живея сякаш в сън.
Защото там горе има хора добри, ...
  294 
Къде си, любов
Аз теб търся Любов, къде си ти сега,
използвана, наранена ти някъде се скри.
Какво направиха от теб хората,
скри се и никой вече не те откри. ...
  307 
Целувам нежно устните ти, мила моя,
и продължава да целувам към врата.
И галя с ръка косата ти дълга твоя,
целувам очите ти, изпълнени с тъга.
Продължавам да целувам и гърдите, ...
  477 
Когато вярваш и се молиш на Бога
и носиш Господ в твоето сърце.
Той ще премахне твоята болка и тревога
и ще помогне на теб и на твоето дете.
Амин означава че вярваш човече, ...
  334 
Къде си българино ти сега,
някъде, избягал в чужбината.
Да трудно е днес в родината,
но теб те няма тук в татковината.
И все вселяваш в другите вина, ...
  364 
Гостенка
Тази нощ дошла е гостенка Пролетта,
а колко дълго аз те желаех, теб чаках.
Със слънчев лъч ме събуди сутринта,
отиде си студената зима, аз те дочаках. ...
  313 
Да дойдеш на герана за вода,
с цвете алено аз да те посрещна.
Да докоснеш моята изстрадала душа,
да стоплиш моето сърце, да няма тъга.
А ти не идваш, все аз теб те чакам, ...
  461 
Един монах от Охрид града
на свещ редеше свойте слова.
От ранна утрин до късна доба
и Бог направляваше неговата ръка.
Учеше младите той на четмо и писмо, ...
  421 
Когато някой ме нарече поет
се обръщам той да не е зад мен.
Пиша стиховете си не съм напет
и раздавам ги на хората всеки ден.
Когато поет ме нарече друг поет, ...
  379 
Една звезда на небосклона свети много ярко,
над родната, горда и велика Родопа планина.
И в студена зима, есен, пролет и лято жарко,
мълвят името му хората по байри и нивя.
Момчил Юнак, един български воевода, ...
  450 
Бял гълъб
Като птица се рее моята душа,
бял гълъб от мен понякога излита.
Отправя се към хората със заръка,
да занесе словата ми и пак долита. ...
  333 
Не е то ни в имоти, ни в пари,
то ние го носим в нашите души.
Там е скрито някъде дълбоко,
да открием доброто и го пуснем широко...
Богатство е когато те очакват у дома, ...
  1047 
Човек обикновен съм като всички,
с моите малки радости, грижи и тъга.
Сутрин се усмихвам и редя моите думички,
стихчетата ми излизат направо от душа.
А може би съм малко по-различен, ...
  315 
Речено-сторено
Когато кажеш ти дума една,
която е излязла от твоята душа.
Ти бъди зад нея дума мъжката,
дума една достойна с честта! ...
  1449 
От сочно грозде, грозданке, си родена –
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...
  635 
(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
  515 
Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...
  315 
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава, ...
  410 
( на ВАЛ )
Отново той е с перото си в ръка,
реди с усмивка своите слова.
Раздава своята душа на хората,
а наградата му е думата Благодаря. ...
  456 
(на моят приятел поета Владислав Недялков)
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка. ...
  964 
Болният Поет
(на моя приятел Владислав Недялков)
Моля те, Господи, поета ти пази,
сега уви налегнала го е болестта.
От лоши хора и мисли ти го опази, ...
  1161 
На леля ми
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена, ...
  326 
Аз имам две силни крила,
това са моята майка и баща.
Те помагат ми в живота да летя,
лети и мечтае и моята душа!
И моля се на Господ да ги пази, ...
  323 
Тя добрата дума идва от душа,
отваря и заключена здраво врата.
Добрата дума е от човек с добро сърце,
отправена към друг човек и към дете.
Добрата дума сбира нас, хòрата, ...
  398 
Един Човек с лъскав тромпет свири сега,
спомня си за миналото и за младостта.
Свири той с усмивка и с малко тъга,
за музиката му в живота и за нежността.
Един Човек излъчващ доброта, ...
  375 
Когато радвам хората, радвам се и аз
и списвам стихове в ранина и късен час.
Те, стиховете ми, изпълват моята душа
и раздавам я по късчета на хората!
И вечер късно, когато лягам уморен, ...
  866 
С очи красиви една нежна, хубава жена,
скрити зад очила, те излъчват красота.
Понякога са тъжни, усмихнати понякога,
засмяна жена скрила в душата си тъга.
Тя свободна е като името си Свобода, ...
  598 
Random works
: ??:??