ZAGORA
414 results
Рисуват птици във небето свободата,
окъпани в сияние от мека нежност.
Трепти в пространството юздата
на времето като снежинка от безбрежност.
Рисуват сила птичите ята в небето - ...
  620 
Ако знаеше как го обичам!
С любов, покълнала от зрънце Космос
преди Галактиките и мъглявините...
Една любов невидимо прикрита,
опитваща великолепието си да покаже ...
  558 
Tопи се любовта. Капчуци са очите ми.
А аз - със власеница в час на изповед.
Разкъсай опаковката на тайните
и приеми ги като щедри дарове.
Живеем двама в думите:”Обичам те!” ...
  550 
Това е ден,
във който се изправям
пред света, за да му кажа,
че обичам.
И че самата съм любов, ...
  546 
Днес вали дъжд. Хубав, с едри сребърни капки, ама да го гледаш само през прозорец. Това и правя. Топло е у дома и по нищо не личи да е февруари. Мъжът ми е на смяна в завода, децата са на рожден ден в техен приятел и аз се оказах съвсем сама. Затова си поканих сладкодумната кака Мита. От нея винаги ...
  905 
Беше есенна вечер с ухания на пушек от огнища,
на марината от туршии и на прокиснати и смачкани гроздà.
Вървях и се оглеждах трескаво от любовта разнищена,
промушвах се между тълпите, сред парадигмата на младостта.
Като невестулка пъргава се плъзгах край съдбите скрити. ...
  434 
Не зная по-голяма глупост
от философията на изневярата
и от това да вярва някой в нея.
Ни тялом, нито духом смея
да твърдя, че нечия била съм някога, ...
  812 
Светът ми е сърдит,
че имам своя истина.
Сама си я създадох
и отгледах.
Страшно много ...
  505 
Опитвам се да открия света
като четирилистна детелина.
Той е луковица със сърцевина.
Външните люспи са с нищожна стойност.
Като кулите-близнаци в Ню Йорк, ...
  548 
Пиша живот, дълго го пиша.
Във неведоми дири се взирам
и навързвам нишка след нишка.
А той извисява скеле на вишка
надолу към дълбините, ...
  465 
Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чии ...
  694 
Седим в кварталната градинка на пейка, аз и известната на всички ни леля Мита. Отпиваме от пластмасови чашки светлокафява водица с аромат на кафе и философски нищим живота. По информираност и интелигентност над леля Мита стои само и единствено Интернет. Нейното съзнание съхранява всички възможни кри ...
  866 
Живеем в измислен свят
и всичките ни ценностни системи
са пълна глупост.
Перо по перо крилата си режем.
Възпитание, образование, ...
  555 
Обади се, любов моя! Къде си?
Като мънисто,
изгубено в ъгъл,
те търся,
като игла в куп сено. ...
  454 
На прага ù съм като всеки път.
Мига очаквам, в който ще пристъпя
от низини към ясен рът,
сред светлината на слънца да се окъпя.
Какво ли ще намеря сред енигма от селения, ...
  535 
Утре вечер е Бъдни вечер. Да разлюлеем коледни звънчета и да събудим вярата у себе си. Най-сладкото чувство, което ни кара да се чувствуваме щастливи и блажени.
Когато изпълня с вяра сърцето си, съм безкрайно щастлива. Все едно, че съм в прегръдките на моя Бог. Леко ми е. Ако можех, бих полетяла. Си ...
  2602 
У Свракалиеви празнуват. Коледа е. На гости са дошли старите Свракалиеви от Голямо Кратунци. Тук е и приятелското им семейство от студентски години - Анелия и Никодим Болярски със синчето си Жан. Госпожа Бонита Свракалиева е перфектна домакиня. Масата е безупречно подредена. Като стара възпитаничка ...
  965 
Борови клонки плахо надничат
през детските ми години.
Последни дни и часове изтичат.
Годината ще дойде, но ще мине
като навито на кълбо вретено. ...
  457 
Един ден от живота на оптимиста
Часовникът звъни, но аз съм вече буден. Срещу мен е кошарата на дъщеричката ми. Как сладко спи, вдигнала две юмручета нагоре. Дъхът ù е лек и изобщо не се чува. В съня си е така красива... Прилича на принцеса. Но ще трябва да я събудя. Тая сутрин ще се оправям сам със ...
  1491 
Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
  455 
Самотата е глухоняма птица
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността. ...
  915 
Пухкава и малка Жужи,
аз съм изумена,
че от сладък сън ме будиш,
на юргана ми качена.
И опашчица от свила ...
  466 
Като вулкан съм гневна и земетръсно опасна.
Кой така налудничаво света подреди,
че и ми налага да блея колко е прекрасен.
С кой друг свят да го сравня, че така да отсъдя,
докато тук излежавам вечна присъда? ...
  566 
Казах Му: ”Ти си моята обич!”, и кротко заспах.
Във съня ми дойде - как и кога - не разбрах.
Тъй строен, изящен, неизказано мил,
до мене се зарея волен и лекокрил.
Почти безплътно галеше лицето и косата. ...
  423 
Въздухът около мен трепти от щастие.
Вдишвам го и го разнасям
до всяка моя клетка.
Щастлива съм!
Цялата съм направена от щастие! ...
  487 
"Есента е втора пролет, защото тогава всяко листо е цвете!"
Албер Камю
Душата ми е облак сини минзухари
в усмивката на есента,
а миговете ù са медните пахари ...
  467 
Котаракът в маратонки
(оригинал на преиначената версия”Котаракът в чизми”)
Здравейте, здравейте, здравейте, ценители на фолклорната мъдрост! Не сте ме виждали, защото извънредно и изключително дълго отсъствувах. Ходих по света и посетих роднините си. Аз, вашата фея, кака ви Муца Раздувката, имам неи ...
  1455 
Мараба, мои верни читатели, издатели, почитатели, обожатели, подражатели, предатели и препатили! Познахте ме, нали? Да, бе! Пак съм аз, жадуваната и необходима за сивите ви клетки фея на автентичния фолклор, кака Муца Раздувката. Получили сте очибол да оглеждате хоризонтите за мен?! Ама не се напъва ...
  1420 
Да ви представя госпожица Любов Пандурска. Четиридесет и шест годишна девственица. Ръст – сто седемдесет и пет сантиметра,тегло – седемдесет и два килограма. Видът ù е на деликатната граница между зрялост и презрялост, но удивително е съумяла да съхрани все още тук-там от невинната детска свежест.
Л ...
  928 
Бях поседнала на пейка в кварталната градинка, за да се припека на слънце и да послушам академичната полемика на гларусите, емигрирали от крайбрежната ивица навътре към сушата, богата на казани за боклук. Още отдалеч познах леля Мита, известна в квартала със своята оригиналност... Ексцентричка откъд ...
  890 
Не давам сърцето си леко.
То е моя същност,
семето от чувства, скрило
тайнство на гордост и дивност.
То ми показва ветровете, ...
  485 
Шепотът ми е гръмотевица,
която люлее Космоса.
Пустуш и мълчание си, Боже!
Зад избора е Изборът на Бог
да има избор. ...
  627 
Тишина и мрак. Сама.
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...
  364 
Кой измисли думата “тъга” и какво е вложил в тая дума? Откъде идва, как се появява? Най-много ме спохожда през нощта, когато всички спят, а аз съм сама със себе си. Що за чувство е и как напада нежния ми дух? Като призрачна мъгла го омотава. Събужда толкова спомени. Нямам никакво обяснение.
Тъгувам ...
  590 
И аз съм като теб, море, безкрайност
от мигове, копнеещи за брегове.
Духът ми е от слоеве потайност
сред рифове. Такава съм, море!
Когато дойде прилив от тъга, ...
  484 
Сърцето ми е снежен вихър
в дъха на зима.
Но някъде под пряспа тиха
надежда има.
Ако не дойдеш, пролетта е пленница ...
  432 
Заключвам се да подредя дома си,
наситена на думи и понятия,
измислени от самозваните величия,
под шатъра окърпен на историята.
Светът е хванат в страхове ...
  428 
Пламъкът на фенера мъждее. С него осветявам цялата Вселена...
Срещали сме се в друг живот.
Помня погледа и кадифения глас...
Под вежди тъмни сключения свод.
Обожанието ти и моя захлас. ...
  494 
Гласът ми е съзвучие на ветрове,
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...
  429 
Вечната гара
Като самотен Бог съм в тая гара,
изпълнена с невероятни хора.
Сред шум и луда надпревара
сезоните изпращам от перона. ...
  468 
Random works
: ??:??