Personal - Essays

Ново пътуване 🇧🇬

НОВО ПЪТУВАНЕ (с колата)
Отново...
Отново пътуваме... Този път аз... и ти – новата кола. Фиат „Брава”...
Звучиш като брава на някаква врата. Може би вратата към мен?...
Ти си млада, красива, модерна, лъскава... Аз съм си все същият – стар и ръждясал... ...

garvancheto

Essays » Personal

2010-06-01T17:23:35+03:00 1.8K 3

Забрави ме... 🇧🇬

Забрави ме и чак сега се сети, че ме има… Обичах те до болка. Бях готова на всичко за теб... Не ме оцени! Плаках и бях сама със самотата си... не беше до мен! А казваше, че винаги ще си ми приятел, че винаги ще сме заедно...
Аз се надявах на нещо повече от твоето приятелство... Ти също ми каза, че и ...

Melanh0liq

Essays » Personal

2010-06-01T15:31:15+03:00 2.5K 1 2

Скърца ли Райската врата? 🇧🇬

Там, където работя, имаме една врата, която много скърцаше. Скърцането на тази врата брутално, директно достигаше до централната нервна система на влизащите и излизащите от сградата. В един момент положението стана нетърпимо...
"Ужас!", "Каква е тази врата?!", "Няма ли кой да я оправи?!"... Хората м ...

duffmckagan

Essays » Personal

2010-05-29T10:25:26+03:00 1.5K 3

Краят на едно женско или имаме ли нужда да се видим с момичетата? 🇧🇬

Поглеждам се в огледало. Това, което виждам, определено ми харесва. Една жена на 36 г. ме гледа оттам. Леко поостаряла и съвсем мъничко сдухана, но пък руса. Фон дьо тен да скрием бръчките, червило, спирала за големи мигли и секси рокля. Отивам на женско. Пак ще видя моите момичета. От съседната ста ...

katerina6

Essays » Personal

2010-05-29T02:14:13+03:00 1.3K 1

Как боли от любовта... 🇧🇬

И всичко започна толкова спокойно, неангажиращо, като игра. Но това не беше просто една игра... беше игра с чувствата, със сърцето. Осъзнах го късно, когато вече бях направила грешката да проиграя сърцето си. Усетих се слаба и безпомощна. А толкова много исках да има някой, който да може да разбере ...

elliee

Essays » Personal

2010-05-25T14:24:37+03:00 1.9K

Счупи гипса 🇧🇬

Бях много малък, но го запомних. Играехме футболен мач на улицата, когато някакъв чичко от публиката се провикна гневно по мой адрес: "Ей, гипс!" Поводът беше моята отчайващо слаба игра. Бях малък и наивно доверчив - лесно повярвах, че освен плът, кръв и кости, в организма ми има и субстанция от тоз ...

duffmckagan

Essays » Personal

2010-05-25T13:35:03+03:00 1.7K 2

Ах, морето! 🇧🇬

И така, искам да ви разкажа за едно семейно летуване на море преди 2 години. Лятото вече беше в разгара си и аз всеки ден с плахо очакване поглеждах моя невероятен съпруг да сподели ще се ходи ли на море или не. Но, уви, този ден така и не идваше. Минаваха дните и нищо. Една събота, както винаги, ни ...

katerina6

Essays » Personal

2010-05-24T00:20:30+03:00 3.1K 4

Искаш ли да бъда твоя? 🇧🇬

Искаш ли да бъда твоя?
Когато съм тъжна и унила;
Когато не виждам смисъл в нещата, които правя;
Когато търся покой, а намирам повече тревоги;
Когато се усмихвам фалшиво, а душата ми плаче; ...

Sw3eTyTo

Essays » Personal

2010-05-23T00:54:53+03:00 1.8K 4

Кого обичате най-много? 🇧🇬

Кого обичате най-много?
Беше първият ми час по психология в девети клас. Ентусиазмът кипеше да разбера що за наука ще ни поднесат в училище. След пристигането на чаровната учителка - госпожа Калчева, която разстилаше топлина и оптимизъм в цялата стая, към нас беше отправен въпросът: „Кого обичате на ...

The_gold_f

Essays » Personal

2010-05-13T12:28:54+03:00 2K 5

Само сън... 🇧🇬

Често сънувам, толкова е реално!!! А така ме е страх. Понякога мисля, че нещата се повтарят, че вече съм ги преживяла. И знам, това е моят сън, моят кошмар. Друг път просто не си спомням. Мои познати с насмешка подминават думите ми. А вече и аз не вярвам... Не вярвам, че ще се върне миналото време. ...

ask

Essays » Personal

2010-05-05T11:23:20+03:00 1.9K 6

Сън, страх, сълзи 🇧🇬

Тази нощ пак те сънувах. Когато се събудих, се натъжих, че е било само сън. За съжаление, някой неща се случват само в сънищата. Беше като една сбъдната мечта за мен. Аз плаках, признах ти всичко - нещо, което желая толкова много, но нямам сили да направя. Признах ти колко много ми липсваш и как съм ...

катинка_

Essays » Personal

2010-04-30T23:04:31+03:00 2.9K 2

Цветето на Колридж 🇧🇬

ЦВЕТЕТО НА КОЛРИДЖ
Тази песен на птица, идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашия мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, кои ...

godo1952

Essays » Personal

2010-04-17T20:56:19+03:00 1.7K 1

Насаме... 🇧🇬

Сърцето ми препуска бясно по асфалта на помръкващите улици и булеварди. Усещам го как разкъсва дрехите ми и изкача от гърдите ми, удряйки се във волана, стиснат до болка от напрежение. Вятърът си играе с косите ми, разпилявайки ги на всички посоки, музиката вибрира по седалката ми, димът от цигарата ...

roshko

Essays » Personal

2010-04-12T00:22:01+03:00 1.9K 2

Моно-Диалог с моята Съдба 🇧🇬

МОНО-ДИАЛОГ С МОЯТА СЪДБА
Мила моя Съдба,
Мила моя - гърбава, едноока, еднокрака, саката и зла – обичам те!...
Обичам те, защото си моя... То пък аз нямам и избор – ти си ми единствена – такава, каквато си...
Ей, къде тръгна? Остави това огледало. Не се гледай, не си струва... ...

garvancheto

Essays » Personal

2010-04-11T18:56:20+03:00 2.5K 3

Прозрение 🇧🇬

Новият ми Живот, за който никой не знае. Не знаете, защото си е моят. Преди казвах, че от много оптимизъм съм се превърнала в песимист. Сега казвам: От много песимизъм, съм най-големият оптимист! Дишам... глътка чист въздух... и пак... и пак, много глътки. И светлината в очите на любимите ми хора и ...

poslu6anka

Essays » Personal

2010-04-11T12:58:09+03:00 1.6K 4

Едно провалено от смъртта обещание 🇧🇬

Тя... тя беше най-грозното, най-силното нещо... дори водеше страха със себе си... с всеки изминал час тя ме нараняваше все повече и повече, без да спира дори за секунда. Сякаш никога не ù бе достатъчно... грабеше от мен с пълни шепи... взе усмивката ми, взе сълзите ми, взе радостта ми, взе вярата ми ...

nigh7wish

Essays » Personal

2010-04-09T18:57:58+03:00 1.5K 1

Мисли... 🇧🇬

Моите мисли...
Моите мисли... седейки пред листа, мислейки за чувствата, за моите чувства... Появява се този момент, момент, в който самата аз не мога да изкажа, с думи това, което чувствам. Изобщо, остава ли нещо такова? Не знам. Опитвайки се да ги събера, осъзнавам, че не мога да събера себе си. К ...

gigatanv

Essays » Personal

2010-04-09T09:36:02+03:00 1.8K 1 2

Смисълът, цената, любовта, живота... Хаос 🇧🇬

Да срещнеш Джо Блек...
Филм с Брад Пит и Антъни Хопкинс - двама прекрасни актьори. Но не актьорската игра и идеята на филма ми се ще да разгледам... А по-точно един конкретен момент от него. Става въпрос за сцената в болницата, когато възрастната болна жена позна „Джо” като „зъл дух”, в мига, в койт ...

darkness

Essays » Personal

2010-04-06T21:45:45+03:00 5.4K 2

Гнусната любов 🇧🇬

Заболя ме главата. Не, не е много. Обичайната болка. Все пак три часа четох Вазов и Славейков. Плаках заедно с Дядо Йоцо и се калявах с болката на Ралица. Честно да ти кажа, въобще не ме боли главата от учене. От друго е, а с книгите само се оправдавам.
Ако кажа, че от любов ме боли главата, ще тряб ...

The_gold_f

Essays » Personal

2010-04-01T11:12:59+03:00 3K 11

Загубата на близък 🇧🇬

Има неща в този живот, с които се сблъскваме прекалено рано. Като започнеш от любовните разочарования и стигнеш до загубата на близък. На тази възраст сме изключително уязвими и наивни. Доверяваме се прекалено бързо и затова оставаме излъгани след време. Едно любовно разочарование въздейства на голя ...

sanya

Essays » Personal

2010-04-01T00:29:24+03:00 5.9K 3

BFF (Soulmate) Love 🇧🇬

Стоя с ужасно глупава усмивка на лицето и така в продължение на вече няколко часа. За пръв път от ужасно много време чувствам как сърцето ми тупти в по-щастлив ритъм от обикновено.
Тъгата, която бе обладала цялото ми същество, както буреносните облаци хвърлят сянката си върху оживения град и го прев ...

ellina

Essays » Personal

2010-03-31T09:46:40+03:00 1.5K 1

Щастие 🇧🇬

В пожеланията за рожден ден или какъвто и да било друг празник, включваме и щастието. Щастие - чувство, което те кара да сияеш, да си усмихнат, да живееш пълноценно.
Щастливи ли сме ние хората? Можем ли да оценим това чувство и колко често го изпитваме? Щастието може да се разгледа от много различни ...

Gab4enceto

Essays » Personal

2010-03-31T00:31:55+03:00 4.8K

Шизофренията и самотата (посветено на The_gold_f ) 🇧🇬

Преси: -Млъкни бе, Преслава, пречиш ми!
Преслава: - Офф, че си скучна, никога не искаш да си говориш с мен!
Преси: - Ами ти постоянно искаш да говориш...
Преслава: - Все нямаш време за мен! Като сме сред хора, те е срам да ми говориш, като сме сами, си намираш друга "полезна" работа... Пффф, писна м ...

grisha

Essays » Personal

2010-03-30T19:43:30+03:00 2.1K 6

Кога...? 🇧🇬

Кога...?
Кога най-сетне и за мен ще има щастие…? Кога и аз ще се радвам истински на нещо?Кога ще срещна любовта?! До кога ще бъда самотна?! Нима не заслужавам и аз щастие?!
Мислех, че съм срещнала момчето, но се оказа, че съм объркала и то много. Мислех, че и той има чувства към мен, но отново бях о ...

nonietka

Essays » Personal

2010-03-28T20:54:02+03:00 1.5K 1

Коледна нощ 🇧🇬

КОЛЕДНА НОЩ
Отново...
Отново съм на покрива. Над 15-я етаж...
Не помня как съм се озовал тук...
Нито кога... Нито защо... ...

garvancheto

Essays » Personal

2010-03-28T15:07:45+03:00 1.6K 3

Припомни ми онези думи 🇧🇬

Беше април, миналата година. Не търсех смисли, не виждах причини, не исках обяснения защо ни срещна съдбата. Дойде в догарящия край, разрови пепелта в душата ми и съживи червената жарава. Един реален образ в нереалния ми глупав свят. С талант на художник, художник и по душа, обрисува и изпъстри, с ч ...

ivelina90

Essays » Personal

2010-03-26T15:01:06+02:00 1.8K 4

Синдром на обувката, по-малка с два номера 🇧🇬

Някой реши, че съм болна и ми се назначи за психотерапевт. Така е решил. Не му попречих на „терапията”, щом така е решил, но не ми е от помощ. А дали се нуждая от такава? А дали се нуждая от неговата? Всеки сам си решава и си избира психотерапевта. За да се проверя, да проверя и него се измъчих макс ...

poslu6anka

Essays » Personal

2010-03-24T22:16:42+02:00 2K 2

"Сенки" - 3 част 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА
Колата летеше по пътя... Обратният път, пътят към домовете им, домове ,които са различни. Той държеше ръката ù през цялото време, но нейната ръка не беше единствената, която докосваше, между тях като сянка беше една друга, студена ръка, но може би правилната, защото бе законната ...

ноа

Essays » Personal

2010-03-23T14:21:32+02:00 1.2K

Една история, една любов, една мечта! 🇧🇬

Една история, една любов, една мечта!
Срещнахме се съвсем случайно, през един студен ноемврийски ден и като казвам срещнахме се, нека не оставате с впечатлението, че било среща в буквалния смисъл на думата. Става въпрос за това, че както всеки ден, се рових из сайт за запознанства, когато установих, ...

rail2000

Essays » Personal

2010-03-21T08:32:08+02:00 1.7K

Ще бъдеш ли 🇧🇬

Бъди за мен този, който ме разтоварва след тежък ден. Бъди моята опора, когато всички ми обръщат гръб. Бъди моят смисъл, да се събуждам сутрин с усмивка. Бъди слънцето ми в мрачния ден. Този, на чийто рамо заспивам нощем. Карай ме да се усмихвам само при мисълта за теб. Прегръщай ме силно, когато се ...

катинка_

Essays » Personal

2010-03-19T22:50:36+02:00 1.9K 1 1

На по бира 🇧🇬

Утре трябва да стана рано… отново. Пак мисля и не ми се ще да заспивам. Ще бъде тежък ден.
Защо се държа така? Защо всяка вечер с приятели се превръща в поредното „запиване” и т.н. Знам, че преди не бях такава - бях страхлива и не знаех от какво и защо бягам. Сега бягам от хора, не от неща. Но пак н ...

Нещо

Essays » Personal

2010-03-17T12:05:30+02:00 1.9K 3

Тийнейджърите 🇧🇬

Връзката на тийнейджърите с техните родители
През целия си живот човек минава през безброй изпитания и трудности. За различните възрасти проблемите са различни. Няма кой да говори за проблемите на много малките деца, защото докато пораснат, те забравят какви точно са били техните трудности. Сигурно ...

sanya

Essays » Personal

2010-03-16T23:00:14+02:00 14K 2

Любовта и приятелството – второто Слънце на света 🇧🇬

Границата между приятелството и любовта е твърде малка, за да се забележи на пръв поглед, нужна е само една крачка. Любовта е красивото чувство, което ни кара да летим, да се превъзнасяме, да се чувстваме красиви, полезни и желани. Любовта е сладкият закон, който всеки любящ човек може да наруши, зн ...

bubssii

Essays » Personal

2010-03-16T14:40:17+02:00 14.6K 1

Днес 🇧🇬

Всички мисли накуп... какво да правя, като мисля прекалено много.
Понякога ми се иска да не мисля, просто да стоя като котка в твоите прегръдки, завряна там, където няма лошо и страшно, там, къде всичко е спокойно и хубаво. Не искам да мисля за утре, когато отново ще трябва да си тръгна и да живееш ...

fall_into_sleep

Essays » Personal

2010-03-11T14:42:29+02:00 1.7K 2

Събуждане 🇧🇬

СЪБУЖДАНЕ
И когато римите ми свършиха, реших да заменя думите с мъниста, а сякаш започнах да нижа гердан от отровни мъниста… и когато мънистата ми свършиха, а герданът се превърна в стоманен синджир, с който бе вързано сърцето ми и с който съдбата ме теглеше към нищото, реших да заменя мънистата с п ...

gudel4e

Essays » Personal

2010-03-11T14:35:04+02:00 1.3K 1

Нощно пътуване 🇧🇬

НОЩНО ПЪТУВАНЕ
Отново пътуваме...
Само двамата... Ти и аз... “Ровър” и Росен... малко е смешновато... Остаряла кола и застаряващ Вълк... Безумно обичаме да пътуваме с теб – нощем.
Сраснали сме се с теб. Не можем един без друг. Един в друг сме. Ти не можеш без моето тихо тананикане. Аз не мога без тв ...

garvancheto

Essays » Personal

2010-03-10T21:57:41+02:00 1.6K 2

Промяна 🇧🇬

В живота на всеки човек настъпват промени, драматични промени. Те го карат да се променя. Понякога към по-добро, друг път към по-лошо, но факт е, че се случва.
След няколко кофти събития аз реших, че е време за промяна. След поредната неуспешна любов, след лоши новини за здравето ми... Нещата леко з ...

Zaharinka

Essays » Personal

2010-03-10T15:19:13+02:00 2.9K

Животът може и да е сив, но сивото има много нюанси! 🇧🇬

Животът може и да е сив, но сивото има много нюанси!
Събуждам се. Мисля какъв ще бъде предстоящият ден и си казвам: „Почакай, спри се! Какво мислиш, та това ще е поредният ден, скучен, еднакъв, сив делник. Ще станеш, ще свършиш задълженията си, малко по малко ще мине денят и на следващата сутрин – п ...

$NiNchEtO_{P} (Нина)$

NiNchEtO_{P}

Essays » Personal

2010-03-04T11:31:20+02:00 2.4K 2

Обикновена нощ 🇧🇬

ОБИКНОВЕНА НОЩ
22,30 часа.
Телевизорът пред мен се напъва да ми каже нещо шарено. Втренчените ми очи не са го забелязали. Чувствам се като в гарова чакалня. Стоя неподвижно и чакам. Чакам... Да се случи нещо... Само това правя в последните месеци... Сега чакам да мине 23,30. За да се опитам да поспя ...

garvancheto

Essays » Personal

2010-03-03T12:49:11+02:00 1.8K 3

Неизказаното вътре в нас 🇧🇬

Твърде много искаме,
а твърде малко даваме...
Твърде много мечтаем,
а твърде малко се опитваме да ги осъществим...
Твърде много мразим, ...

Em0_KiD

Essays » Personal

2010-02-25T19:25:19+02:00 2.7K 8