Personal - Essays

Кратко 🇧🇬

Животът ни се струва толкова кратък. Но когато един ден обърнем очи назад, виждаме едно безкрайно море от емоции и преживени неща. И то е толкова бурно и огромно, тъмно и дълбоко, плашещо и дори отчайващо с огромните си вълни, предизвикани от бурна радост или изпепеляваща тъга, от красиви мигове и т ...

stanef

Essays » Personal

2010-12-25T22:26:54+02:00 2.2K 2

Несподелена Любов 🇧🇬

Всеки ден си мисля за теб! Всеки ден си мисля как да ти кажа… че те обичам! Всъщност, излъгах! Не мисля за теб всеки ден, а всяка минута, всяка секунда дори! И знам, че, ако ти го кажа, това едва ли ще промени нещо! Но повече не мога! Не мога да се крия! Искам да знаеш само, че те обичам! Не вярвах, ...

dandeto

Essays » Personal

2010-12-21T13:34:44+02:00 2.2K 4

Чук Чук 🇧🇬

Knock Knock...
Какво стана? Какво се случва?
Защо пак се връщаш? Защо пак спираш пред моята врата?
Какво те води насам? Не разбирам...
Нали пое по своя път? Защо? ...

mariela7

Essays » Personal

2010-12-17T11:21:11+02:00 1.2K 1

Днес 🇧🇬

Днес... и нямам предвид 10-ти, 18-ти или 23-ти ноември, октомври, декември или януари, а днес като понятие за неопределен период от време, някак безкраен, безчувствен... Времето, може би самият сезон навява в мен всичко онова, скрито така дълбоко в съзнанието ми. Напомня със скърцащия си звук в гърд ...

mania4kata`

Essays » Personal

2010-12-16T21:55:49+02:00 2K 2

Плуване с неочакван край 🇧🇬

Това се случи преди време на курса по водно спасяване в басейн "Мадара".
Обикновенно в края на тренировката тренираме за плуване под вода. Идеята е като се гмурне човек от единия край на басейна и да излезе на другия, това са 25 метра под вода.
Та взимам въздух аз, гмуркам се и плувам. По едно време ...

eek69

Essays » Personal

2010-12-16T14:14:30+02:00 1.9K 1

dear c2h5oh 🇧🇬

Пак вървя. Все по-бавно.
Всяка крачка, която направя по релсите на навика, сковава краката ми все повече и повече, прави ме слаб, безволев и безутешно ме притиска към земята. Всеки път, когато откажа да вървя по тези релси и се отделя от собствения си елемент, ме изпълва празнотата, с която трябва д ...

Bus73r

Essays » Personal

2010-12-14T13:01:41+02:00 1.6K

За моята сестра Мариана 🇧🇬

Това е вторият ми рожден ден в живота, защото най-важният за мен човек празнува днес. Не знам какво бих правила, ако теб те нямаше. Толкова много те обичам, че не знам как да го изразя, защото има думи, които предават силни емоции, но има чувства, за които не достигат думи! Такава е и радостта ми от ...

petia85

Essays » Personal

2010-12-13T18:07:52+02:00 8.9K 1

Прелюдия към трагедия 🇧🇬

Дните минават, месеците си отиват, преди можех поне да вдигна главата си със гордост и да кажа, че знам коя съм, но времето отне ми този лукс - сега съм просто нищо, изгонен в тъмнината призрак, хванат с кървави окови от лъжи и затворен в метална клетка от съдбата, често тъй несправедлива с тез, що ...

Em0_KiD

Essays » Personal

2010-12-12T21:23:17+02:00 1.7K 1 1

Не Просто СЪН 🇧🇬

Не Просто СЪН
Хаха, дневниче... както и да е… или пък може би просто търся приятеля, който така и не открих!? Не зная…
Колко нелепо звучи, и все пак… Не мога да започна, просто не знам как, защото само той ми е в главата. Той? – Да, той, принцът от съня ми… Жабок ли беше, принц ли беше… знам само, ч ...

angel4e-666

Essays » Personal

2010-12-08T15:21:36+02:00 1.4K

Кога? 🇧🇬

Връщам се назад... Стоя и в съзнанието ми изплуват спомени. Чувството е непознато за мен. Присещам се за съвсем незначителни случки, разговори, думи.
Осъзнавам - липсват ми. Имам нужда от тях. Дълбаят дупка в мен.
Пропадам в дълбока яма. Но все още не съм стигнала дъното... Падам. Животът ми минава ...

mariela7

Essays » Personal

2010-12-07T18:36:18+02:00 1.1K

Цветът на деня 🇧🇬

Цветът на деня
(вечерна импресия)
Април е. Десет дни след рождения ми ден. Седя си в квартирата и наблюдавам, не, по-скоро усещам как се изнизва денят. Този цвят на деня го мразя ужасно. Слънцето омърлушено се скатава зад покривите, хем иска да грее, хем вече се тътри уморено към бърлогата си, там н ...

kpandjarova

Essays » Personal

2010-12-07T18:31:24+02:00 2.8K 3

Спасение 🇧🇬

Вали дъжд. Капките се стичат по прозорците на колите. Хората вървят с бърза
крачка по тротоарите. Небето сивее. Слънцето съвсем не се вижда. Духа лек хладен вятър - колкото да развее косите ти, да усетиш, че все още си жив.
Вървя сред тълпата, но не забелязвам никого. Отнесена съм. Мислите и главата ...

mariela7

Essays » Personal

2010-12-05T19:30:58+02:00 1.1K

Откровения 🇧🇬

Понякога имам чувството, че съм като попивателна гъба. Попивам, после ме цедят, я курви, я приятели (приятели). Не че съм лош. Между другото, се казвам Симеон и съм... Симеон. Висок съм 1.90, тежа 60-59 кг (не мога да го определя). Като съм на кеф, съм по-слаб, а не мога да видя логика в това, смята ...

monyooo

Essays » Personal

2010-12-05T12:08:42+02:00 3.3K 3

Сам си го направи 🇧🇬

Не ме осъждай за това, което ще направя.
Сам си го направи.
Не ме мрази за това, че не мога повече да се боря.
Сам си го направи.
Не ме търси, защото АЗ няма да те потърся отново. ...

mariela7

Essays » Personal

2010-12-04T18:03:35+02:00 2.1K

Защо? 🇧🇬

Защо? Вечният въпрос! Защо?
Защо живеем, а после умираме?
Защо обичаме и мразим?
Защо ни боли?
Защо плача? Не разбирам... ...

mariela7

Essays » Personal

2010-12-03T22:03:27+02:00 1.3K 1

* * * 🇧🇬

Винаги съм си задавала въпроса, защо хората обичат да пишат тъжни неща. Не отричам, че от друга страна има и много забавни произведения. Но определено ми прави впечатление, че не можем до край да опишем хубавите емоции и те не могат да стоят така добре на белия лист. За разлика от мрачните - те са к ...

ask

Essays » Personal

2010-12-01T11:58:48+02:00 1.2K

Две стъпки до Рая 🇧🇬

Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали? ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2010-11-26T10:31:12+02:00 1.7K 1 8

Привечер в планината 🇧🇬

ПРИВЕЧЕР В ПЛАНИНАТА
Един поток край мен бълбука и се пени. Разказва той в прииждащата вечер за своето пътуване към толкова очаквани и неочаквани неща и за надеждата, която носи. Източва дългата си нишка в планината, в заблудата си, че по нея ще може някога да се завърне към слънценосното си пеещо н ...

ivliter

Essays » Personal

2010-11-21T21:28:42+02:00 3.6K 3

Една мутра 🇧🇬

ПРОЛОГ*
(Тихо. Трябва да съм много тиха. Всички спят. Клавиатурата. Колко е шумна. Моят успокоителен звук. Моето успокоение. Нерви. Мисли.)
Интересно нещо е животът. Защо ни е даден, защо го живеем? За да умрем накрая?? Най-интересният за мен въпрос, който ми човърка мозъка в късната нощ или ранната ...

darkness

Essays » Personal

2010-11-21T21:10:41+02:00 2.1K

Friend with an ex* 🇧🇬

Friend with an ex*
Когато в нашия човешки свят на заплетени връзки и взаимоотношения, по принцип е трудно човек да дефинира приятелството като факт или явление, не става ли невъзможно сложно да го направим в случай на стара любовна история? Задавам толкова комерсиалния и често питан въпрос, който е ...

et_25

Essays » Personal

2010-11-19T13:53:09+02:00 1.7K 3

* * * 🇧🇬

Любовта е болезнена...
Стоя сама в тъмната стая и плача... плача за човек, който не заслужава. Слушам песни, които ме връщат назад във времето към нещо красиво и все повече сълзи започват да се стичат по мрачното ми лице...
Беше преди две години...
Срещнах човек, който и до ден днешен ме кара да пол ...

Puhchee

Essays » Personal

2010-11-17T11:29:18+02:00 860

За първи път 🇧🇬

Отново те сънувах...
Но за първи път такъв.
Детето ти седеше на седалката до теб в разкапалия се, мръсен автобус. И със сълзи в очите си те питаше защо си искал да умреш. Аз седях на съседната седалка и слушах, когато ти вдигна за пръв път наведената си ниско глава и погледна право в мен.
Сякаш знае ...

roshko

Essays » Personal

2010-11-11T09:59:05+02:00 1.7K 1

Защо...? 🇧🇬

Защо, защо, защо... въпрос, който би могъл да се зададе за всяко нещо... въпрос, който се задава за толкова много неща, които ни вълнуват... Но (отново) ЗАЩО, задавайки този въпрос, не винаги можем да получим отговор... много по-мъчително и болезнено е да не получиш никакъв отговор, отколкото да чуе ...

Ca6uTy

Essays » Personal

2010-11-09T22:29:41+02:00 1.4K 2

You won't need a stiletto for this one :) 🇧🇬

Здравейте!
Пише ви някой, когото познавате малко, много или пък достатъчно. Пише ви онзи, който цял живот мечтаеше да покорява върхове и да търси светлата страна във всичко. Онзи, който се превърна в дявол с черни рога и ангел с бели крила и направи и немислимото, за да прелети от единия връх до дру ...

Bus73r

Essays » Personal

2010-11-06T19:16:03+02:00 1.6K

Тайна 🇧🇬

Не съм като другите и често оставам неразбрана. Не се интересувам съществено от мнението на хората и малко са тези, които допуснах до себе си и ме опознаха. Не съм от момичетата, които слагат много грим, за да прикрият недостатъците. Аз съм от онези, които смятат, че недостатъците трябва да бъдат пр ...

ttsanova

Essays » Personal

2010-11-03T13:30:40+02:00 4.2K

Да живее риболовът 🇧🇬

Съпругът ми стана риболовец. Ей така изведнъж. Започна да гледа някакви предавания за риболов, намери си приятели риболовци и изведнъж така се запали, че аз направо се изумих от неговото ново хоби. Започна се от там, че един прекрасен ден мъжът ми дойде да ме вземе от работа, което ми се случва по-р ...

katerina6

Essays » Personal

2010-11-02T21:06:15+02:00 2.7K 4

Моят дом 🇧🇬

Тих пристан, в който мога да отдъхна след бурен ден. Крепост, в която мога да се скрия. Огледало на моята същност. Всичко това е моят дом. Малък, уютен, изпълнен с топлина. Място, където винаги съм добре дошла. Тук мога да бъда себе си – малка, слаба, незразумна, с безброй недостатъци и трески за дя ...

koteto06

Essays » Personal

2010-10-31T17:47:15+02:00 15K 3

Истината в очите на живота 🇧🇬

Тъмно е. Сега звездите са моите братя и сестри. Аз съм сама.
Една картонена кутия е моят дом. Живот ли е това. Аз не знам
коя съм и защо се чувствам като в рая. Една доза ми дава живот.
Но защо? Какво имам? Само една капка надежда в сърцето ми,
ако мога така да го нарека. Усещам се напълно свободна. ...

thelosttrap

Essays » Personal

2010-10-29T22:24:53+03:00 1.7K 1

Събуждане 🇧🇬

Събуждане
Събуди се. Никоя птичка не бе виновна, по-скоро кошмарът, който и денем и нощем в съня я гонеше. Направи си чаша чай, мразеше кафето, то я събуждаше рязко, истински. Водата се стопли и тя пусна пликчето в малката чаша. Седна на плота и зачака.
Замисли се за това, което бе сънувала. Някой б ...

jow3

Essays » Personal

2010-10-29T10:40:13+03:00 1.8K 1

За мишките, мишоците и големите тлъсти плъхове 🇧🇬

Мишките ще ви гледат мило, ще се държат галантно и често ще се чудите кой от двама ви е по-крехък. Ще си говорите за живота, любовта, секса, приятелството, самотата, но винаги в общ план и никога конкретно. Мишката никога няма да ви попита за вашия личен живот, ще предполага, че щом пиете кафе с нея ...

Стелия

Essays » Personal

2010-10-28T20:49:13+03:00 2.4K 2 4

Самото листо 🇧🇬

София. Той бе дошъл тук преди по-малко от месец. Започна студентските си години - най-хубавите години (както казват всички). Едва бе започнал да съчетава дългите дни, изпълнени със задължения и нощите, съпътствани от купони. Въпреки желанието му за веселби, той си оставаше трудолюбивото момче от учи ...

shushupal

Essays » Personal

2010-10-21T17:26:25+03:00 1.5K 3

Прегръдка 🇧🇬

Прегръдка
Вече си го правил, но не по същия начин… Моля те, прегърни ме, доближи ме до теб и силно ме притисни към себе си, толкова, че да се почувствам част от твоето тяло, да не бъда вече самотна, а в обятията ти, твоите, ничии други, защото те ме успокояват, карат ме да се чувствам сигурна и защи ...

sonnenscheinn

Essays » Personal

2010-10-21T14:29:39+03:00 2.3K 1 2

Спомените - ангелът и дяволът на човешката душа 🇧🇬

Спомените - ангелът и дяволът на човешката душа
Когато си се родил човек и респективно разумно същество, ти се обвързваш с редица блага и следователно отговорности, имаш свободата да градиш и прогресираш, но също така и теглото на това да обичаш, мечтаеш, да си спомняш. Спомените са нещо забележител ...

et_25

Essays » Personal

2010-10-06T23:37:22+03:00 3.7K 3

Мечтаният последен дъх 🇧🇬

Днес отново изсмуквах последните си запаси от сили, за да се престоря, че съществувам, а не да живея...
Как искам това да бъде последният ми дъх, с който да ви кажа сбогом... но не мога, имам дълг, който трябва да изплащам - собствения ми живот, родена съм и ще трябва да продължа тази бавна и мъчите ...

sombra

Essays » Personal

2010-10-06T20:38:06+03:00 1.5K 1

Sex with an ex * 🇧🇬

Sex with аn ex *
Емоцията на човешката душа може да причини едновременно болка и радост, като един феномен тя се заражда в съзнанието и поражда различни изменения в човешкото поведение. Ако тази емоция ни причинява болка, защо тогава известните писатели, художници и като цяло хората на изкуството, я ...

et_25

Essays » Personal

2010-10-01T13:11:41+03:00 2.4K 2

В търсене на щастие 🇧🇬

Всички търсим щастието, жертваме какво ли не, за да се наречем щастливи. Но знаем ли какво е щастие?
Задавам си въпроси постоянно, на някои намирам отговори, на някои не, това е животът - низ от въпроси и отговори (поне за мен), ала въпросът за щастието е един най-важните според мен, от отговора зав ...

tuareg70

Essays » Personal

2010-09-22T22:47:43+03:00 5K 2

Къде си, лястовичке? 🇧🇬

Пропадах, въргалях се в калта, животът ми се превърна в сапунка с елементи на хорър. Изглеждаше сякаш всичко е там, за да допълва мизерията. Лъчът надежда, който ми донесе присъствието ти, се превърна в пътеводна светлина. Последвах го, вървях напред - напред и нагоре - към слънцето. Но като всеки з ...

Em0_KiD

Essays » Personal

2010-09-21T22:12:56+03:00 1.5K

Анонимно 🇧🇬

Аз съм анонимен пациент, болен от анонимна болест. Всеки е чувал за анемията, но никой не знае подробности. Има различни анемии. Моята е бета таласемия или позната още като таласемия майор.
За болестта могат да се намерят много факти в интернет, има си дори специализиран сайт за нея. Но никъде не мо ...

ludi4ka

Essays » Personal

2010-09-07T00:25:07+03:00 2.3K 4

Има ли нещо живо? 🇧🇬

Не знам поради каква причина, решавам, че ми се пише в 2:54 след полунощ, когато всъщност очите ми, уморени, се опитват да се скрият за почивка под клепачите. Сякаш противопоставям в битка умората в тях и умората в себе си и с полузрителски интерес наблюдавам. Наблюдавам нея – цялата заслабнала, с р ...

ivelina90

Essays » Personal

2010-08-31T20:18:49+03:00 2.4K 11

Два дена от един простичък живот 🇧🇬

... Из мемоарите на една принцеса…
Два дена от един простичък живот
Учителката ми по български език не ни дава често за домашно “по-отвлечени” теми за писане. Редовно трябва да анализираме някой скучен разказ или с часове да се главоблъскаме над две строфи от по четири стиха… Но аз не ù се сърдя, ха ...

Marelka

Essays » Personal

2010-08-22T23:49:50+03:00 2.4K 3