Short stories - Prose

Кафе с изминал срок на годност 🇧🇬

Ставам, мия си зъбите, закусвам, обувам си обувките. Излизам, навън е все същото красиво, ако не се счита грозното. В офиса си правя кафе, изпивам го с безразличие. Около обяд тегля ключа, никой не е влязъл при мен. Аз пък влизам в книжарницата, която е на двеста метра над парка, който се ветрее в е ...

lubara

Prose » Short stories

2012-12-05T10:46:46+02:00 1.5K

Среднощна приказка за възрастни 🇧🇬

(на всички неродени деца на България с обич и поклон)
Туп-туп! Туп-туп! Някой ходи нощем из стаята и вече знам кой е. Това се случва предимно по пълнолуние и мисля, че трябва да се събудя. Може би трябва да го посрещна и вероятно да купя играчки за елхата, защото вън е тъмно и студено и няма по това ...

radi.

Prose » Short stories

2012-12-04T19:35:24+02:00 1K 6

Човек по неволя 🇧🇬

Човекът беше притеснен и нерешителен. Докато обслужваше възрастната клиентка, успя да забележи, че мъжът се навърта край магазинчето, но като че ли не му стигаше кураж да влезе. Нищо необичайно - беше се случвало и друг път, но всички рано или късно все пак влизаха.
Едва го беше помислил, когато кам ...

hristam

Prose » Short stories

2012-12-04T19:06:08+02:00 1.2K 4

Сродни души 🇧🇬

Запознаха се в интернет. Мъж и жена, различни по темперамент, възраст, вкусове, но се харесаха. Не в романтичния смисъл, а като сродни души, човек с който ти е приятно да помълчиш. Да не е нужно да казваш каквото и да е, другият вече те е разбрал. Той я водеше в дебрите на качествената музика, а как ...

suleimo

Prose » Short stories

2012-12-02T19:52:30+02:00 1.3K 13

Курс по творческо слушане 🇧🇬

Някои неща в живота правиш, защото се очакват от теб, други, защото искаш да впечатлиш някого или пък просто защото ти харесват. Ако питате Гришата, обаче, той ще ви каже, че правиш най-готините неща в живота си от скука. Поне той така правеше. Само на двадесет и една, живота му се струваше прекален ...

morigana

Prose » Short stories

2012-12-02T19:30:22+02:00 1.7K 1 6

Тъмната страна 🇧🇬

Според общоприетото мнение една жена мине ли трийсетте, шансовете да срещне подходящата половинка намаляват правопропорционално с всяка следваща година. Има логика в това, разбира се, защото с възрастта човек става все по-разсъдлив и по-трудно се решава на големи, съществени промени в живота си. Да ...

hristam

Prose » Short stories

2012-12-02T19:12:21+02:00 1.4K 10

Моите сини очи 🇧🇬

Целувки, по-изгарящи от огън, нежни като шоколад, целувки, без които те не можеха да живеят. Всеки път, щом устните му докоснеха нейните, тя потрепваше. Не се интересуваше от хорското мнение, от това, което хората говорят за него, той беше точно това, което тя искаше - страстта, тръпката, изгарящото ...

Aleto12

Prose » Short stories

2012-11-30T23:03:00+02:00 1.4K 1 2

Агония (Най-важното изречение) 🇧🇬

НАЙ-ВАЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Такъв сняг като тази зима помня само още като бях дете, а това не беше скоро. Много сняг, голям студ, пир за виелиците и караконджолите, рай за отчаянието и самотата. Имах чувството, че никога няма да свърши. Но природните закони се задвижиха, нощите започнаха неусетно да се см ...

purko59

Prose » Short stories

2012-11-30T22:53:56+02:00 1K 11

Да отнемеш зрението на престъпника 🇧🇬

Пейдж Маск се събуди и тази сутрин, необезпокоявана от съвестта си. Стана от леглото, протегна се с прозявка и се загледа през прозореца на апартамента си. Гледката беше невероятна - с един-единствен облак на небето, тъмносив, чиято плътна маса образуваше нещо, което тя не можа да определи на нищо. ...

thewriter92

Prose » Short stories

2012-11-30T14:23:45+02:00 1.5K 1

Лилии и боклуци 🇧🇬

Павел се определяше като най-големия боклук на този свят. Натрапчивата миризма на прогнила храна, мухлясали парцали и разложена пластмаса се беше превърнала в негов дневен парфюм, а найлоновото облекло и гумените ръкавици, които носеше всеки ден, го караха да вярва, че хората отдавна са напуснали та ...

MoonflowerTani

Prose » Short stories

2012-11-30T13:54:22+02:00 1.3K 5

Не референция, а реферанс 🇧🇬

Не референция, а реверанс
Истината е невидима за очите. Използвай ума си.
Станцията , 2881 година
***DON’T PANIC***
< ...

hazelnut

Prose » Short stories

2012-11-30T13:36:01+02:00 946

Агонията (Браздата) 🇧🇬

БРАЗДАТА
Как да пиша, като не ми се пише тази вечер? А знам, че трябва. Както е с живота. Не му се живее на човек понякога, смъртта го притиска, души го отвсякъде, но душата се опъва и не ще да излезе от тялото. Мислите са отвъд, но тя не се откъсва, стои си оттук, инатѝ се и вика:
– Не! Аз не съм с ...

purko59

Prose » Short stories

2012-11-29T11:46:54+02:00 1K 8

Като сън 🇧🇬

Здрачът нежно обвива нощта в прегръдките си. И пада мрак.
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...

cheryl91

Prose » Short stories

2012-11-29T11:10:03+02:00 554

Твърде много любов 🇧🇬

Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...

hristam

Prose » Short stories

2012-11-29T11:04:52+02:00 1.2K 4

И това ще отмине 🇧🇬

Беше рано сутринта.
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...

faith

Prose » Short stories

2012-11-28T14:06:56+02:00 1.2K

Смъртният одър на царя 🇧🇬

Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...

vistor

Prose » Short stories

2012-11-28T14:03:00+02:00 925 1

Светулката 🇧🇬

Аз сама не знам какво точно стана, но се появих на дъното на тази дупка като новородено, излизащо от утробата на майка си. С тази разлика, че нито една сълза не погали лицето ми, нито един вик не се откъсна от гърдите ми. Сякаш вече цяла вечност съм била тук и нищо нямаше значение.
Голяма част от св ...

glorii

Prose » Short stories

2012-11-28T13:46:52+02:00 974

В пламъците на страстта 3 🇧🇬

2
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...

sav11

Prose » Short stories

2012-11-28T13:36:22+02:00 660 2

За едно дръвче 🇧🇬

Посади дете дръвче. Поливаше го всеки ден. Песни пееше, редеше.
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...

popolinoo

Prose » Short stories

2012-11-25T23:02:18+02:00 731

Аромат на любов 🇧🇬

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

hristam

Prose » Short stories

2012-11-25T22:48:51+02:00 1.7K 2

Писмо 🇧🇬

На К., с обич
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...

Meredith

Prose » Short stories

2012-11-25T16:29:09+02:00 1.1K 2

Легенда за Уд и Абла 🇧🇬

Легендата за плачещата върба – Абла и арабския музикален инструмент – Уд.
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...

ANTARAH

Prose » Short stories

2012-11-25T00:47:33+02:00 824 1

Пожълтялото листо 🇧🇬

- Абе, тате бе, слез от там, бе сине, ще паднеш! – ядосваше се Филип на сина си и не спря да му се кара, докато малкият не скочи от столчето на земята.
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2012-11-24T18:47:19+02:00 1.5K 5

От орлов поглед 🇧🇬

Митко крачеше на едри крачки и звукът от празното ехо на стъпките му отекваше в безлюдния коридор на завода.
- Митев! – спря го гласът на зам.-директора. – Какво правиш, Митев? Защо не обядваш? Духом ясно, че вече сме те загубили, ама ако не ядеш, и тялом ще се затриеш. – Беше вече стигнал до Митко ...

morigana

Prose » Short stories

2012-11-24T18:16:29+02:00 1.3K 2

китарни истории 🇧🇬

Allegro vivace
Здравей Цвети,
китарата е едно пaрче дърво както искаш така го гледай, струните ѝ са мазни и миришат на пот и са зеленясали...вътре има прах колкото щеш ....и освен това е един много сложен апарат ...представяш ли си какво ми е отношението към моето оръдие на труда...хахаха
Валентин
З ...

CrazyTsveti

Prose » Short stories

2012-11-24T15:08:41+02:00 939 4

Угризения 🇧🇬

Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...

странница

Prose » Short stories

2012-11-23T11:37:12+02:00 999 8

Втори шанс (трета последна част) 🇧🇬

Вечерта преди операцията Иво остана за първи път цяла нощ при нея. Целуваше разплаканото ú лице, прегръщаше любимата жена. Беше гневен на съдбата. Даваше мислени обети, молеше се. Знаеше, че трябва да е силен и заради нея. Започна да ú разказва какво ще правят заедно, когато оздравее, къде ще я заве ...

suleimo

Prose » Short stories

2012-11-22T21:36:33+02:00 833 6

Нещата се променят 🇧🇬

Нещата се променят, винаги са се променяли и ще продължават да го правят, но това действие навяваше само лоши спомени, затова се опита да премине през тази врата с високо вдигната глава.
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...

faith

Prose » Short stories

2012-11-22T21:29:06+02:00 1.2K

Детелината, която намери своя късмет 🇧🇬

Шареният град се намираше на 50 километра северно от Жабешката река. Всички хора, които живееха в него, бяха с обагрени тела по рождение. Дрехите им също бяха многоцветни. Колите им, къщите, улиците, парковете - и те. Така си живееха - шарено. Нямаше правила или условности, нямаше граници за това ка ...

MoonflowerTani

Prose » Short stories

2012-11-22T21:21:03+02:00 1.2K 1

Приказката на дядо 🇧🇬

- Дядо, разкажи ни приказка, моля те!
- Да, приказкааа! – казала Ани с огромен ентусиазъм.
Той не можеше да откаже на малките си, палави и сладки внуци, та напрегна мозъка си и започна дългата и поучителна приказка.
- И така, имало едно време един младеж, който бил много доверчив и добър. Той смятал ...

petq95

Prose » Short stories

2012-11-22T00:07:08+02:00 1.4K 1

Студено 🇧🇬

“Студено е. Толкова студено, че усещам как по тялото ми се промъкват невидими, подли кристалчета, тръгват от пръстите на краката и ръцете и вървят към сърцето, безмилостно вкочанявайки плътта ми отвътре. Толкова студено, сякаш пустиня от бяла самота е заляла цялото ми съзнание и с безстрастен, хладе ...

morigana

Prose » Short stories

2012-11-21T23:25:07+02:00 1.2K 2

Бира с вкус на водно конче 🇧🇬

Твоето лятно име лежи под развълнуваните листа на ореха. Върху бирата ми каца водно конче. Искам да ти го покажа, а ти да му се възхитиш… Но с теб отдавна изгубихме способността си да говорим. Аз се научих да пиша, ти - да мълчиш. Стоиш на няколко маси разстояние от мен и ме гледаш: „Тя е онази, коя ...

MoonflowerTani

Prose » Short stories

2012-11-21T13:39:11+02:00 1K 2

Целуни ме 🇧🇬

- Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка - невзрачна, слаба, с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето ù.
Той бръкна в джоба си и ù подаде шепа монети.
- Не искам пари - леко отблъсна тя ръката му - Искам да ме целунеш!
"Не ...

hristam

Prose » Short stories

2012-11-21T13:33:55+02:00 1.1K 6

Любов невъзможна 🇧🇬

От огледалото я гледаха две красиви, тъмнозелени очи, пропити с тъга. В тези очи тъгата винаги, дори и в най-веселите моменти, успяваше някак си да пропълзи и да заеме подобаващото ù се място. А настоящият момент съвсем не беше от най-веселите – тя беше осъзнала, че е влюбена до уши.
Да, за Биляна в ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2012-11-20T20:34:35+02:00 1.4K 3

Втори шанс (втора част) 🇧🇬

Елена беше красавицата на випуска. Умна и амбициозна. Тя му беше първата. Като всяка ученическа любов, остави само романтичен спомен, чист като сълза на влюбена жена. Раздели ги казармата, университетът, интересни хора. Загубиха си дирите. Иво беше чул, че се е омъжила, там, в големия град.
Сега сто ...

suleimo

Prose » Short stories

2012-11-20T19:59:04+02:00 830

Усещане за...(4) четвърта част 🇧🇬

Усещане за... (4) четвърта част
Когато видя за първи път Джована, бе привлечен от заразителния ù смях.
Той отекваше ясен, напомнящ тих, пролетен шепот на току-що раззеленили се листа.
Обърна се и я видя - лицето ù сияеше, няколко черни кичури коса немирно се полюшваха от небрежния океански бриз, очи ...

LEOMAX

Prose » Short stories

2012-11-20T10:27:52+02:00 943

Джаспър, Алабама: търси се помощ 🇧🇬

Джаспър, Алабама: търси се помощ
Ако случайно се озовеш в окръг Уолкър, северозападна Алабама, то непременно трябва да посетиш Джаспър, население около 14 000 души. От Бирмингам[1] хвани извънградско шосе 78 (вече е магистрален път 22) и си там за по-малко от час, точно 41 мили. Защо ли?
Слушай сега ...

azazel

Prose » Short stories

2012-11-20T10:16:58+02:00 1.2K 3

В пламъците на страстта 🇧🇬

Тя стоеше на прозореца, облечена в очакване и нетърпение. Минаваше дванадесет след полунощ и улиците навън бяха почти пусти. Само някои таксита и закъснели развеселени хора минаваха епизодично и се смееха и закачаха. А вечерта бе толкова топла и приятна. Лекият морски бриз нежно милваше косите ù, но ...

sav11

Prose » Short stories

2012-11-19T22:55:27+02:00 798 1

Закъсняла равносметка 🇧🇬

Лъчо рееше празния си поглед през прозореца на автобуса, който всяка вечер го отвеждаше у дома. У дома?! Кой дом? Оня, който беше приютил толкова надежди за пълноценен и щастлив живот, а сега тънеше в глухо мълчание, като грохнал старец, завинаги забравен от роднини и познати. От Бога. Кротко притих ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2012-11-19T21:40:22+02:00 1.3K 5

Втори шанс (първа част) 🇧🇬

Всички сме чували израза "Когато една врата се затвори, друга се отваря."
За нашия герой Ивайло тази врата направо го цапардоса в лицето. Той беше на 42 години. Живееше в малък град. Беше романтичен, поет, меломан, душата на компанията. Женен за Надя, красавица, на която индианското ú име бе "вечно ...

suleimo

Prose » Short stories

2012-11-19T21:30:58+02:00 927 1