Неудобството да бъдеш плъх
Почти никой не те обича. Има някои хора и животни, които се страхуват от теб. Това е добре, но те са малцинство. Повечето гледат да те утрепят. Кой с лопата, кой с ръжен, кой с друго. Все ще намерят нещо под ръка да те халосат, за да умреш. И какво си им направил? Нищо и нищичко. Просто си грозен. И то – само според тях; оправдават своето собствено естетическо несъвършенство с твоята грознота. А те не си ли дават сметка, че също са грозни? Не само за теб – за много други твари хората се отличават освен с дързостта и своята самовлюбеност, също и с поразителното си уродство, травмиращо сетивата на природата.
Но не: на хората им е дадено да убиват, а на плъховете и другите твари, които се извръщат от вида им – не. Очевидно само отвратителните са достойни да живеят.
Това докарва злоба и потребност от мъст. Когато плъховете се обединят, те като нищо могат да затрият човечеството. Всяка чума тръгва от плъховете, защото повечето хора са нечистоплътни – кой отвътре, кой отвън. Човешката мръсотия циклично докарва планетата до кризи и чумави сътресения, които след това с векове отшумяват – бавно, мъчително. За да се повторят отново.
И кой е виновен за всичко това?
Плъховете, естествено, ако питате отвратителните. Врели се били гризачите из нечистотиите и пренасяли болести. А кой създава нечистотиите? Че и повечето болести, ако сме искрени, са рожба на човешкия начин на живот – това пневмонии, алчност, диабет, СПИН, повечето видове рак, какво ли не: всичкият мор на Земята е от човека и за човека.
Обаче ти не правиш нищо, за да промениш статуквото. Защо, плъхо? Защото така ти е добре, нали? Друг създава лошото, но за себе си го прави. А ти се възползваш от хорската нечистоплътност, от несъвършенството на тварите, населили планетата повече от нужното. Те формират идеална среда за плъховете и това е добре. Даже по-умните сред човеците усещат колко е привлекателно и удобно да бъдеш плъх. И започват лека-полека да се трансформират – никнат им мустачки, превиват гръб, растат им опашки, крият се по ъглите, хранят се с мърша и гледат злобно с малките си черни очички.
Тези видове са най-опасни. Размножат ли се човекоплъховете, това ще е драматично за цялата популация на плъховете. За хората няма лошо – тях отдавна сме ги отписали. Но за плъха най-страшното настъпва, когато започнат да превземат територията му отвътре, а хората това го умеят добре. Стават политици, министри, милионери и дори чиновници, за да пролазят в ареалите на гризачите и да превземат уж вонящите им подземни канали. Те знаят, че чрез тези канали плъховете обитават земната кора, проникват надълбоко и имат лесен достъп до всички подземни богатства. Понеже за хората вече надземни богатства няма, те се стремят или към други планети, или към вътрешността на тази, която почти унищожиха.
И само плъховете са тези, които им пречат.
Това е единственото неудобство да бъдеш плъх – трябва да воюваш с по-низшите от теб, които дори не знаят, че са такива. Те усещат твоята среда като своя.
Плъхът чува това, досеща се за нещо и мърда с уши. Съзнава, че именно той е най-устойчивият вид, но си дава сметка, че хората емпирично се досещат за това и се опитват да приличат на него наужким. А всъщност – наяве.
Няма такава конституция, мисли мустакатият гризач, която да задължава властите да работят по правила, различни от вселенските закони на съзиданието и разрухата. Всеки закон, включително природният, е част от бульона на живота. В крайна сметка правителството емитира проектозакони и други вредни вещества, а не обратно – вредните вещества да изпърдяват правителства. И когато горестоящите почнат да се давят от зловонието на емисиите си, упрекват плъховете за своето нищожество без да отчитат факта, че сами са създали благоприятна среда за болести и упадък. И смръдня.
В тази родилна среда се съешават идеи и малоумия, оплождат се съзаклятия и се решават колективно и погрешно проблеми, отварящи нови кризи и клоаки. Това не може да става статично: само електричеството и жизненото равнище са такива. Средата във властта е динамична – агресивно земетръсна, деструктивна и вулканична, но съвсем устойчива. Като простата. Ненужна, може и без нея, ама бачка като педал със силна газ и без съединител.
В хранителната динамика на тази хаотично устойчива среда се раждат мисли като вицецитираната горенеописана. Всичко останало чака по-добро време за раждане. Чака кръстник.
Плъхът знае това, динамичната среда му пречи, но плъхочовеците – още повече.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Безжичен.
-
Това, мисля, ти е едно от най- добрите и въздействащи есета! За което - Браво и БИС! А иначе - плъховете сред нас (т.н. човечество - макар че какво е човечество - аз например не искам да съм в тази категория заедно с такива като Сорос или някои от нашите родоотстъпници, маскирани като "зелени", хелзинкски комитети, соросоиди-лапачи и тем подобни) са много, много... Да, аз съм много десен, но десен-патриот и не понасям измислените десни... А левите - те просто нямат място, те само унищожават и лапат...
-
Благодаря, Рени.
-
Харесвам разказите ти, Владимире!
-
Благодаря, Ани. Така е.
-
Да, клоаката размножава плъховете.
И защо ти е да летиш като птиците, щом можеш без особена умора да преминаваш спокойно през отходните води и гризейки да проправяш път на нови клоаки. Летенето не е за всеки. Високо, в синьото винаги си мишена за сваляне. -
Благодаря, Мариана.
-
Благодаря, Стойчо.
-
Наред с делфините и слоновете, плъховете са едно от най-интелигентните животни!
Да не забравяме, че хората също са животни (доказателство е инстинктът за самосъхранение), но се самопризнава за разумен човек! Благодарение на плъховете може да избегнем изненада от земетресение, наводнение,пожар и химически атаки!
И все пак човек не може да съжителства с тях, но и не е в състояние да ги унищожи, защото това ще доведе до унищожаване на част от хранителната верига, което ще бъде пагубно за него!
Много ми хареса есето, Владимир, защото правиш паралел между хората и плъховете.И виждам, колко много хора се държат като всеядни гризачи.😃 -
Благодаря, Силве, Георги, Илияна.
-
Казано направо...Влияяш силно с думите си! Поздравления от мен!
-
Добре е...
-
Много силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
