Дали радостта , която изпитваме за какво ли не , е това, което изпълва със смисъл думичката щастие?Понякога задоволството от вестите,новата книга,другият ъгъл, от който поглеждаме на познатото, очакваният дъжд, парчето дървения, останало от сечта, сякаш изрисувано от кръговете на преживяните години, мъхът по него, възлестата кора, изтръпването на снагата след планински преход, преобръщат по особен начин душата, подклаждат притъпените рефлекси.Търпеливо изгражданата, брънка по брънка , матрица на очакваното, приближава отлепянето от застоя, отпадналостта , рутината.
Радостта не може да се описва и обяснява, няма точно определение, чрез което да бъде дефинирана, нито изразена - може само да бъде преживяна. няма кой да те хване за ръка и да те отведе в територията на радостното. Радостта е нещо неуловимо и същевременно много познато. Тя витае около причината за възникването. Когато човек се радва, го обхваща ескалиращо усещане за чистота и чувство за ведрост.
Колкото и невероятно да изглежда, радостите ни се подхранват от страховете, защото са контраст на опасенията и съмненията ни . И тогава неизбежно си задаваме въпросите има ли радост без красота, без доброта , без близост? Радостта подхранва личното ни самочувствие, поддържа жизнения ритъм. Чрез нея доказваме на себе си и на хората до нас личните си и професионалните си качества. Разбира се не можем да се радваме, ако нямаме нагласата за света , че е препълнен с хубости и само от нас зависи да ги открием и споделим.
За предпочитане е съпреживяването на радостите да се случва свободно , без правила и задължителни изисквания, защото, струва ми се, при радостта има нещо мистично на фона на простотата и пренареждането на емоциите . Мисля , че доволството е роднина на радостта , защото то стои на подстъпите към живото и е равнозначно на реалното - където думите и истината са едно и също и ни помага да отидем отвъд периметрите на обозначенията. Понякога лумналата радост е като дъска, прехвърлена над пропаст - твърде неустойчива , за да бъде сигурно преминаването . Самоувереността, в повечето случаи, коства пропадането оттатък - във владенията на нещастието. Нищо , че в библейските текстове се твърди , че "нашата радост няма да се отнеме и ще бъдем успокоени , както майка приласкава детето си".
Понякога радостта се подхранва от това да те обича някой такъв, какъвто си - в това няма нищо мистично. Този наш малък живот се крепи на импулсите, идващи от установените близости.С годините се убеждаваш, че това не са преувеличения и магията става само от някоя добра дума и готовност за общуване. Друг е въпросът, че стремежът към радостни преживявания се сблъсква с горчивото осъзнаване на липсата му. Причините едва ли са обозрими. Няма условия за покълването на радостта , не я забелязваме , или просто разбиранията ни се разминават със същността и . може би това е особена емоционалност, когато се ражда нещо, когато се обажда душата, когато човек усеща , че може да тръгне със сърцето си, няма значение за къде. И нито миналото , нито настоящото влияят, а само умението да се отдадеш на радостта. без значение за кого и за какво го правиш, нито за времетраенето на радостта . Важен е резултатът - това особено "подслаждане" на иначе суровото ежедневие.
© Jordan Kalaykov All rights reserved.
Но пък съпоставимо е с реалните измерения, кой е постигнал такава симбиоза?!
Дори природата ни е научила чрез инстинкта за самосъхранение да бъдем нащрек.