Вниманието

            Когато се възхищаваме от някого... Не знам да има друго внимание, освен - цялото. Иначе бихме се разминавали. Всъщност, вниманието ни е раздробено на хиляди парченца... Трябва непрекъснато да ги търсим и слепваме - един път съвсем успешно, друг път  - по-малко, но винаги с ентусиазъм и непресъхващ възторг... Понякога се препъваме в желанията си, но не се отказваме... Думите често не са в състояние най-точно да предадат усещанията. Установяваме, че това, което е написано, просто не може да се каже  по същия начин. Написаното звучи напевно, когато си го четем, отдалечени от дневния водовъртеж. Избягва се досадата от дългото и обстоятелствено говорене и избираме подходящо време и настроение, когато да му се насладим... Преодоляваме пространствата в личния си свят... И мечтаем на воля... Можем да го споделим само с човека, който ни го е написал... В мечтите, виртуално, насън, наяве... И да му отделим цялото си внимание! Шармантно пристъпваме в мислите си и се  разполагаме удобно в своето кралство. Всички противоречия и недоизказани думички отстъпват място на мили жестове и упойващи погледи... Събират се в красива роза и сияйна усмивка. И усещаме онова спокойствие, което ни изпълва, когато сме щастливи. Защото ни е завладяла силата на истинското внимание, отдадено на любимото същество... И като бумеранг към нас се спускат импулсите, които ни привеждат в полет...