Аз съм сбъркана, луда и нощите
са ми всичкото звездно имане.
Не ви струва петачета още - то,
а след мене – каквото остане.
Знам, че някога хлътна ли в нищото, ...

"Лани кошарата малко протече.
Калпава беше годината – суша.
Триста глави ги направих, човече,
добре, че кучето още ме слуша.
Свикнах да гоня Михаля и коча. ...

- Опитът ми е голям,
специалист съм аз и знам
лекове и сто илачи.
Я да видим що те мъчи.
Взря се мълком доктор Спиров ...

да се обѝча -
зна̀чи - да се уволнѝ
омразата и
в стих светът
да се опеленѝ ...

КРАЙЕЗЕРНАТА ГОРА
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Мирише на дъжд, на билки и сладостна липа.
Реещият прашец опиянява с любов и се слива смирено.
Стоя на брега. Продължителният дъжд танцува в ритъм. ...

Повярвай ми, щом нощ след нощ ти в мрака,
се взираш, победил самия страх,
щом падащи звезди веднъж дочакаш,
си като тях.
Небето за секунди засия и ...

Когато дОйде - онзи лош момент:
бутонките, над бара да окича,
а моето най-предано моме,
без кинтите ми, спре да ме обича,
аз няма, на мига да се предам, ...

ХОРО
Потънаха пред мене много власти.
Не можеш ги откри и с ехолот.
И никоя от тях не каза: – Здрасти! –
на шепичката български народ. ...

Помолѝ се за мен, Господи!

Иренвейл потръпна. Земетръсът беше мощен. Разцепването на земята бе като душевна рана за нея. Усети пронизващ студ. Ледена пот покри кожата ѝ. Въздухът не ѝ достигаше, сърцето ѝ блъскаше като полудяло в гърдите.
Нещо лошо се случваше наблизо и злото приближаваше все повече. А тя нямаше сили да се из ...

Извадил съм го, педя и пол'вина,
увиснал е та чак са влачи...
Следа след мен остава дето мина
и клати се, докато крача...
И 'ората ма гледат удивлено ...

Обичам хора - Сърца
Обичам хора - Длан
Обичам хора - Планета
Обичам хора - Земя
И...хора и хора ...преди всичко Хора, ...

Мое мъничко внуче,
моя радост, мечта.
Ти ми даде надежда,
слънчев лъч и дъга.
Мое мъничко внуче, ...

Пише ми се, Бога ми, така го искам...
Но не зная как, в радост стиха си да напиша.
Започвам... но горчилката ме стяга, стига!?
Не, мира не ми дава. Ръжда, кости, болка.
Е нали... за! Ама не, лъжите, не вяра. ...

Механичното броене с такт
разкъсва в рани тишината;
и мигове на кратък антракт
кървят от болката неопята.
Но кой ли раните ще брои? ...

МИРИС НА ОЗОН
Кога ли облак приютих?
И той едрее – буреносен.
Въздиша в краткия ми стих,
с канап душата ми тропосва. ...

Радвай се на живота.
Толкова крехки са радостите
и толкова крехки тъгите.

- Ад или Да?... повтори гласът зад маската. „Любовникът“ я гледаше с тъпешки празен поглед- Какво си избра? Ще повторим ли удара от преди две вечери? Може би ти хареса цвета на кръвта ми... Ще ми кажеш ли какъв е? Аз съм сляпа за него! Знам ли, може пък и да е синя? Така ще имаш честта да посееш сем ...

Доброто живее у нас всеки миг,
от погледа първи, от първия вик
То свързва сърцата в свещено гнездо,
тъкано години с кармично везмо.
То дъх е на пролет в арктически студ, ...

Ако можеш само за миг да се видиш през мойте очи,
ще разбереш как изпълваш сърцето ми с радост.
Ако можеш за миг да вкусиш топлината,
която ми даваш, когато си около мен…
Ако можеш да се видиш през мойте очи, ...

Малка бохчичка ще нося.
И от перце е по-лека.
Рошава, дръзка и боса...
Сън ще ми бъде пътека.
Рогче луна ли показва, ...

“Водното конче” , умело пилотирано от Айзак, се издигна стремглаво, право нагоре, през отворения таван на хангара , на тайния бункер. Щом обаче излезе отвъд стените на подземното убежище , внезапно се раздруса силно и политна леко в ляво, ударено от бурен вятър и силна въздушна струя. Пазителят реаг ...

- Роботът Джон съм - се представи той -
и мога да надпея много птички.
Известен станах с интелекта мой,
„изкуствен”, който го наричат всички.
Аз смятам от човека по-добре, ...

Дали ще плачеш? Аз това не зная!
Дали ще ме запомниш? Може би!
За след това не искам да гадая!
Но знам, че споменът ще те боли!
Ти бе за мене цялата Вселена, ...

"Нека бъде светлина!"-
небесният Отец каза!
Нека правим добрина,
а не да сеем омраза!
С правдата света да изпълним, ...

Вървя по улици безлунни
и търся себе си в нощта
Усещам чувствата си будни,
а разумът ми търси любовта
Любов, кога ще те открия ...

На 16 годишния Даниел – помагач
в гасенето на пожара край Сунгурларе
Той се представя смутено
с малкото име – Дани.
Чувство на съвест вродено ...

Три тикви на маса, скачèни.
(Три глави по отвес отсякани)
Всеки ден по трийсетинка
вземаш ли,
ще разболееш болест всякаква.

Фазата на истината Тя е в три етапа - осмивана, отричана, признавана. В случая бих добавил още пре-етап (добре забравена) и след-етап (нагаждане на моделите).
Ето ни в приказна вселена,
но заключени от четири стени.
И истина видна, но неразрешена -
о, има и долни и горни твърдини. ...

Дай ми шанс, един макар,
да пия пак от твойта гръд- нектар!
Да целувам устните ти - жива пролет,
да усетя пак душевния си полет!...
Дай ми шанс! Защо избяга?! ...

Ранното утро струеше през мъглата като разлят златен еликсир. Росата блестеше бисерно върху тревата, а въздухът беше хладен, но свеж — идеалното време за тренировка. В най-добрите, древни традиции на огъня.
Една негова достойна дъщеря крачеше тихо, почти безшумно по горската пътека към широкото и уд ...