Седя на хълма, залезите гледам 🇧🇬
... навярно е от залеза на хълма – а може би? – от идещата нощ,
душата ми със обич се изпълва, ще спя като детенце в звезден кош,
ще влезе пак във стаята ми мама, ще ми се скара, че не съм се мил,
във топличката бархетна пижама – лилав като магарешки бодил, ...