Радост е за мен да правя с тебе заедно
каквото и да е.
Сгушени един във друг,
да помълчим, да си починем най ни е добре.
Щом си тъжен, щом си скръбен - ...

Сълза.
И още една.
Усмивка
накриво.
Нескопосана ...

Живот баир
не е хаир
или сеир,
ала синджир.

Когато в здрача сенките се свият
и спомените хапят със забрава.
Дали сред блато съвестта ще пие
от извора на истина и слава?
А сълзите, превърнати в лъчите, ...

Събуждам се и лятото е с мене,
и лятото щастливо ме прегръща,
морето ни е радост споделена,
и влюбена до идилична същност
намирам си най-малката причина, ...

Защо Копейкин е прав за Брюкселската кочина и Северна Македония?
Да, абсолютно е прав в случая. България по-големи унижения в историята си е получавала само след двете световни войни. В кочината Брюксел (заедно с подлите маджари) си позволиха да пренебрегнат историческата истина, да я неглижират, те ...

Животът се разсейва като дим
край купола на вечната матрица,
която, сякаш с дух непобедим,
ни впримчва. (Та кому са нужни птици!?)
Подобно хамстер, просто се въртим ...

"Ти си тревичка
жадна за капка любов!"
Това е поезия.
Всичко останало е просто дъжд.

Винаги е тук. Една и съща.
В най-самотните сърца тупти.
В порив за летене се превръща
грабне ли те всеки крах и срив.
Винаги е тук. За всички луди, ...

Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Христо Кърпачев
Земята на Ботев и Левски,
все още е робска земя! ...

След всяка художествена творба, независимо дали е роман, картина или поезия, си казвам "а-ха" или "е-ха" и продължавам напред - без да я принизявам, без да я възвеличавам, без да я разбера напълно - досущ като човек , застанал до шведска маса и хапващ от нея - без да му текат лигите, без пренебрежен ...

На левът ни изтича сетният му час
на герба ни за празници остава
на знамената пак ще бъде с нас
със спомени за някогашна слава.
Със евро идва нашият възход ...

Отдавна, някога родил съм се в града,
в столицата наша, за много е тя мечта.
Тук съм живял но на село е моята душа,
ваканциите бях там, спомени от някога.
Сега съм селянин но още живея в града, ...

Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв.
Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,
все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи
и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи
само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие ...

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЛЯТОТО
... и пролетта отпраши с гръм и трясък нанейде под дъждовната дъга,
и лятото – във своя царствен блясък, се тръшна тази сутрин на брега,
с капелата си от пламтяща слама над плажа цял ден слънце ще гори –
пак ще си вдигнат пясъчния замък кварталните хлапета във зори, ...

Поезията е огледален свят,
дори когато всичко изкривява
и рая отразява, като ад,
или обратното във нея се явява.
Тя с меч разсича невъзможни паралели, ...

Вдън душата ми родени са
и от слово съживени са
мимолетни светове.
Миг – и пламват, и усмихват се,
в пепел светеща завихрят се ...

Войните са бизнес с човешки животи.
Убиха ни Левски, убиха ни Ботев.
Убиват и днес достойните хора,
земята ни ври във кръв от терори...
Земята се дави от болки и злоба, ...

Изходът Велес е.
На нещата изходът
Велес е - сега тук
Разсъждава Лесничея.
Велес е мечката според ...

От истината често ни боли,
пропуква се доверие и крепост.
Забиват се безмилостно стрели
и мисълта се бори с труден ребус.
Не можем да приемем дързостта ...

по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми: ...

Dies Martis: Calcinatio
Вторник, ден на Марс
Процес: Сухо нагряване, Кръщение с огън
Аз –
родената с пулсиращ пламък между бедрата ...

Изпуснах тишината
през клоните на спомени.
Изгубени дървета,
затворени в душата си,
мъничка луна. ...

Къде сме... Бога ми, не знам!?
Някъде в небитието, в тъмното, там.
Любов не търсиш... а си сам.
Надяваш се да има плам.
Тъжно времето попива тъги. ...

Инфлацията, днес, засегна дори и лалетата - те не струват колкото къща в Холандия! Иронично е как някога са били по-скъпи от злато, а сега са просто един красив спомен за отминала ефимерна лудост.

Затихнало е Времето,
стои и чака да направим крачка
нанякъде. Накъде? Но крачка напред –
смела не съхраняваща,
към бъдещето, смела.

УТРО НА ОСТРОВА
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Между прегърнатите ми мигли
мек, тънък лъч влезе в окото ми.
Тихият шепот от морето ...

Навярно лятото е чудо
щом се завърна пак при нас
по весел начин, непринуден
и ни обича до захлас,
по морски ширини потече, ...

Обичам те! -
каза дъгата на хоризонта -
но не мога да те погаля

_Ей лудо дете, не се спря!
_У, проклета семка Горановска!
_Айде стига де!
_Така ли? -казвам- див съм, нали съм Горан. Като не ме щете, ще се кача чак на Мусал и ще седна там!
Така и направих. Легнах на един камък, гледам звездите вечер...Никой нищо не ми вика. Сутрин Слънцето се показваше и искаше р ...

В големия залез на чувствата
любовта се превръщаше в хищник.
Не опазих от бясното куче
нито обич, ни спомени. Нищо!
Затова щом усетиш, че вече ...

Като вечен странник в този свят голям
натрупал опит и доволно срам,
заставам днес пред Твоя трон, о, Боже,
и моля с думи прости — ако може.
Дари ме с поглед остър и суров, ...

Аз знам, че най- боли от любовта…
Познавам раните дълбоки…
Пронизващата мрачна самота,
изгубването без посоки !
В живота всичко има си цена… ...

Лъч червен докосна синевата,
облак бял с усмивка отлетя.
Изгревът – кълбо от светло злато
се изви над росните поля.
Извори разказват за вълшебства, ...

Царе сме ние, българите. Царе на измишльотините и небивалиците.
От доста време се славослови един не толкова умен, дори простоват човечец, когото като царе изкарваме едва ли не световна личност.
И тези измишльотни и тотални глупости са такива безумни неща (и още по-лошо - безсмислени) като някакво н ...