Защото щом те търся, ще намеря
най-влюбения поглед на земята –
красив, щастлив, любим ще се разпери,
дарява най-любимото си лято
на мене – твойта къдрава русалка, ...

на Иван Хаджидимитров
Тук от росен лист капе изтърпяна болка.
Болката ще прости,но не знаем доколко.
Притихналата планина по пътеки страда.
Утринна светлина раздава щедро пощада. ...

Позвъни ми
Утрото е подранило,
чакам да ми позвъниш.
Слънцето те е открило,
даже и да си мълчиш. ...

Сънувах я отново.
Носеше от мен дете.
Зарадвах се, но много
сви се моето сърце!
Разбрах, че още я обичам, ...

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с лик непокорен,
по-горе ще виши глава.
Александър Пушкин ...

Висок пиедестал сред бурите възнесен,
по-строен от звука на лира и на песен,
горд като гнайс и гранит,
ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,
великия поет, над ритъм нов замислен, ...

След славата на безхаберието...
след измисления фалш!?
Остава само тишина, разочарование,
тъга, болка, самота.
Толкова се объркаха нещата,защо? ...

Изчадията на Нагона – облачища –
се съвъкупляваха, съвъкупляваха се
върху върлина от небеса.
Репетираха
ново ...

Гларусче някакво,
леко пресипнало,
по гларусовски нещо нарежда.
Слънцето сънено,
с гларуси свикнало, ...

Не се умсихвай закачливо,
че в парка рано пиша стих.
Китара носиш - посвири ми
и изгони плача ми тих.
Запей, а аз ще ти пригласям. ...

Недей ме сравнява с онези, недей ме сравнява,
по нещичко може би имам от всяка от тях.
Но моята обич е зрънце сред звездната плява,
до нея да стигна небесен харман овършах.
Недей ме разлюбва, за нощ ти, недей ме разлюбва, ...

_ Вярно ли така съм казал?
_ Как да ти кажа...
_ Казват че съм го казал!
_ Казвам ти, каза го!
_ И как го казах? ...

ИЗДЪЛБАНО НА ПЕЙКАТА В ПАРКА
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях. ...

Да живееш, какво точно значи?
Да дишаш, да гледаш, да утолиш жадна уста,
да чуеш тихия звън на далечното стадо,
да прегърнеш детето си със сърце и душа,
да зърнеш с приятели юлският изгрев, ...

Живота ме гледа из под вежда,
накъдрил своя сърдит баритон,
слънцето само,кротко поглежда,
смекчило леко студения тон.
Вятърът носи,дъх на промяна. ...

Вятър
и спомен
за стара
любов.
Вълните ...

Витоша е задръстил се вулкан.
Аларипитата биха могли да отпушат.
Атракционер Балкански ще го прилапа.

Бъди спокоен! Продължи напред -
аз вече свикнала съм...
Бъди спокоен - всичко е наред!
Аз тъй отдавна свикнала съм...
Да съм харесвана от любопитство ...

Локация: Третата стая на кулата. Час след залез. Луната все още е скрита.
Температура: Студено в костите, горещо в гърдите.
Материя: Разпад.
Аз: Все още димя.
Перо от гарван. Мастило от пелин. Пиша с пръстите, с които и горях. ...

Сърцето ми обича да те слуша
и всичко друго си расте подир,
и плуваме в море щом стигнем суша,
и сушата е сладък сбъднат мир.
Когато ореолите от чувства ...

Моите дядо и баба не са просто старците двама,
те са тайна врата към вселена голяма.
В нея времето спира, различно се движи,
и расте само обич, без проблеми и грижи.
Баба шета във къща от дърво и дантела, ...

Щом долният ми праг е станал горен
и откачалките – от двеста – триста.
Ще грабвам май метлата пак, аморе
и ще летя (ти вярвай, че ще чистя).
Търпение инатът прегризе ли, ...

1. Лорд Джордж тъжно гледаше поредният провал на, уж, действащото безотказно, ново средство за мъжка потентност...
- Не, че искам да кажа нещо, милорд - обади се лейди Гнустър - но тук само вуду-магьосник може да помогне...
- И защо смятате така, скъпа ми милейди?
- Ми, щото те поне от мъртвец, зомб ...

Всяка Империя започва с бляскави паради.
И дълго време с грохот ехото ги повтаря.
***
Понякога Империите сънуват в дълбока кома!
И старата история търси граници огромни... ...

Изкуството да бъда съвършена
не го владея. Падам и греша,
дълбоко в мене стиховете стенат,
такава съм си. Огнена душа.
Горя ли не остават пепелища, ...

Така обичам лятото
и всеки юни късам слънчоглед.
Прибавям го към другите в ръката.
С годините, набрах голям букет.
Щурчетата така обичам' ...

Всеки смята себе си за прав, абсолютно прав - именно от този факт, спиралата на насилието по света расте/се разгръща в непредвидими последици и за виновните, и за невинните!

Ах, от поход не се върна
руският напет хусар.
Но защо съм аз кахърна,
и за него ми е жал?
Че е в къс мундир, преважен, ...

МЪЛЧАЛИВА ЛЮБОВ
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка. ...