Тревата е покрита със роса,
която свети диамантено красиво,
и само в дрехите си от коса
танцува под звездите самодива.
Плътта й е гореща и привлича ...

В тишината на нощта,
Сърцето ми плаче,
Спомени от миналото,
Които не мога да забравя.
Звездите горе тъжно светят, ...

Майсторът храма градеше;
Бяло девойче - му слънце,
сянка душата му беше,
ден подир ден я зазижда.
Тя на момчето е либе, ...

Колко нещастни съдби
са започвали печалното си начало след факта
на внезапната или закономерна тъга
в душите на потомците след смъртта на бащата?
След церемонията на траурен ритуал ...

Когато сълзите не спират и страдат самотни.
И сърцето тъне във мрак... евкалипти!?
Самотата не е сбъднат бряг. Овации.
Някой звездите брой от мъгливия бряг.
Котешки ритми, умилкване, тихо, мяу... ...

Ех, този пуст мой късмет.
Ожених се..
И се врекох вече..
Скъпа моя, днес в деня на
смеха и доброто ...

И изпратих тъгата сама по пътеката лунна,
да откупя душата си всички звезди ѝ дарих.
Всяка дума на тръгване тихо и нежно целуна
и припламна – светулчица в мрака красивият стих.
А в сърцето ми сви се луната и цялата светя, ...

Пишем ли? Да!
Забавляваме ли се? Много!
Отговорни ли сме? Опитваме.
Особено, когато става въпрос за деца!
В тези, наглед прости стихчета, отговорността е стократно по-голяма, защото са насочени основно към децата, а не към възрастните. Чудесно ще е, ако забавляват, учат и поучават малчуганите. ...

МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж, ...

Виж, кристалночиста е росата,
онази, дето от дивото е събрала
силата, от розата е попила аромата,
а необятното, от космоса е взела.
Живей, но като росата остани чист ...

НЕБЕСЕН ГОБЛЕН
За какво са ми всички пари,
дето ревностно сбирам и кътам?
Да си купя не мога дори
ни отсрочка, ни още от пътя. ...

Елате, приседнете, да говорите
отново как ще мине. А не мина.
Без дъх и без душа съм от година,
из драките я следвам и понорите.
Елате, но носете си заблудите, ...

по заповед на Жени! 😊
В такава нощ - от хубавото уиски,
душата ми с тъга ще прокърви:
Ще си припомня много скъпа близка:
една блондинка, с хубави черти! ...

– Мамо, а защо когато тате Анаил идва да си играе с нас, ти отиваш другаде?
Зафираил, който бе завихрил водовъртеж от малка струйка вода между двете си длани и го бе “паузирал”, за да зададе важния за него въпрос на майка си, я погледна невинно и с молба. В зеления му поглед, напълно идентичен на не ...

Четиридесет дена са у́дарен
Срок за изход от блокада,
От застой. За смяна на ритъма
Срок това е, и за поява на
– „ландшафти" нови ...

НАВЯРНО В МЕН ЖИВЕЕ НЯКОЙ ДРУГ
... отдавна във казаните с боклук изхвърлих безпогрешното си минало,
навярно в мен живял е някой друг, човече – като паметник застинало,
тогава – мислех си, светът е мой – със Антарктида, пампите и тундрите,
и с моя тъп лирически герой хвърчахме безметежно през секунди ...

***
Ще ти подаря любов и вярност…
За да те боготворя съм тук,
като в молитва свята думи да редя,
сякаш са мъниста в огърлица. ...

Простира изгрева на пролетното утро длан!
Със зеници замечтани. И в молитвен ритуал:
дочувам полета звънлив на птичите крила...
От колко дни и нощи душата ми жажда това?!
Пролетта още носи в паметта си зимния дъх. ...

Следи под вежди, кат' калпака рунтав
на турист със дестинация Сибир,
какво се случва и чете, готов
да въдвори със меча праведен свой... мир...
Професор е по празнодумие и суета, ...

Оставих си сърцето преди време,
там, в шкафчето да дреме.
В свят жесток е безполезно то.
И захвърлих трепета на тленното.
Забравих даже, че е още там. ...

В тишината на нощта, сълзите текат,
В сърцето мрак, болката дълбоко свързва.
Две змии в тъмнината, съдбата грешка,
Женската змия ухапва, сърцето мъжкото се пука.
В празнотата на нощта, тъгата се разпростира, ...

Бях в четвърти клас, когато
станах малък пещерняк!
В пещерите край Лакатник
обикалях в дъжд и сняг.
Под - вековни сталактити ...

Която всъщност си ще ти припомня
с душевните си, живи откровения.
Без себе си далече и бездомна
чаровността е в снежни измерения.
Изящните лъчи на нежността ...

З А В Р Ъ Щ А Н Е
Когато осъзнаеш,че си тръгнал
към собственото си опознаване
и в себе си бавно,релаксиран потъваш-
с преминаването край съответните знаци ...

Леки дрехи си навличаме
колкото да не е без хич.
На къра отиваме да тичаме
за да видим кой е пич.
С камъчета снайперисти точни ...

По ръба на сенките,
само чадърът през тях прозира,
крие ни от капките,
и с тъмнината в едно ни слива.
Тайната на тишината, ...

Дом – квартира – гола стая,
ти, любов, сама с децата.
Как се свързват двата края –
от заплата до заплата?
Има приказка такава: ...

Онази вечер имаше "Нощ в музея"! ДПС (болшевики), ДПС- ДПС и ДПС - младежи влязоха в сараите за да останат -- до среднощ. Там си
правиха компания с родната полиция при загасени лампи. После бяха изритани от частната собственост. Що за гротеска!? Защо беше необходимо това взломяване и то с участието ...

Не съм от тези...дето търсят Слава!
Не искам даже да ме възхваляват.
Обичам да съм,прям,човечен,
такъв какъвто се познавам.
Не за мен ,боли ме ...толкоз много. ...

Unpublished demo from 2024.

И падналият ангел има шанс
крилете си да върне, своя полет,
че вярата е вечен ренесанс -
след дълга зима идва нова пролет.
След векове на леден, грешен транс ...

Желаното предчувствие за край
ще легне там, където му постелят,
април ще е. Дъждовно. И неделя,
и ще сънува люляци през май.
Ще донесат коливо и кравай, ...

Така се сецнах лошо онзи ден,
гърбът ми каза: "щтрак" и ме предаде.
А докторът отсече - слушай мен:
пий туй, онуй, мажи и тез помади.
Опитай се поне за седем дни ...

Ти ли идваш нощем късно
и ме галиш по косата,
и ме гледаш малко тъжно,
но блестят очи в тъмата.
Ти ли шепнеш ми „Заспивай, ...

Съвсем не е забравено, среща се не рядко, дори... Уви! За предателството е, този кратичък мой стих... Подлост, измяна, коварство, знаем - още го наричат... Днес, Света Велика сряда, Юда предава Божи Син - с целувка издайническа... А в спор, често и безсмислен, в излишна битка, с приятел, или, с близ ...

Всичко започна с това, че предишната вечер, докато подреждах багажа на съпруга си за командировка в провинцията, от ресторант „Авеню‘ се обадиха да потвърдят резервацията му за девет часа на следващия ден. Много съжалявали, че първоначално му били отказали, но тогава нямали представа, че ставало въп ...

Един натрапчив, сложен ребус…
Дали е истина или сънувам?
Лутам се… Все търся път до себе си.
Намирам го и… пак се губя.
Нагоре стръмно е, надолу - тъмно. ...