Глава XIII
Високи едно от друго и косо отсечени стъпалата бяха. Стените странни бяха, сякаш някой камъни и тухли не си бяха някак точно по местата, ама пак се бяха втъкнали както и където трябва На места като че ли, ни в клин, ни в ръкав, имаше дървени резбички- я листенце, я цвете, я малко слънце, ...

СЕМЕЙНА СПАЛНЯ
… а ти иди, иди при онзи мъж –
ръцете му са яки като клещи,
той не целува в цъфналата ръж,
мълчи и скърца кътници зловещи, ...

Обичам простите неща, но не и...
опростяването на нещата.
Живея в условно наклонение.

СИВИ НАРЦИСИ
Оправданието, че не ти остава време,
от решаването на тревиално, злободневни проблеми,
да обърнеш внимание на кардиналните теми,
те захвърля в мизерията на простотията, ...

За какво е силата, ако не пази,
ако мачка и убива, ако гази?!
За какво е мъдростта, ако мълчи,
ако грешките човешки не гълчи и укорява?!
За какво е подвига - награда, ...

---------НА ЖП ГАРА БУРГАС-----------
---------Посветено на Великия Поет, Недялко Йорданов----
Как да ви кажа, Мъж Елегантен, някак си Кубаниш Gот екзотичен,
по рождение скромен, житейски лиричен..,хмм и малко истеричен!?
Дар слово,сладкодумен,знаем,че концертните зали,той яко ги пълни, ...

Ние сме във времето, и то е в нас. Ние него обръщаме, и то нас обръща!
В. Левски
Свободни ли сме?
Доколко разбираме Свободата?
Въобще, някой от нас наясно ли е, какво е аджаба, туй нещо Свободата? ...

Когато в мене завали,
светът смалява се до точица.
В очите падат есенни мъгли,
където зимата едва започва.
Непрогледни са пътищата ми в душата, ...

Винаги може и още да ме зареждаш с тъга.
Правото считаш, че нощем си е на твоя страна.
Стягаш ми клупа с наслада, прага ми търсиш, уви.
Стана ти навик, не бягам, плуваш си в диви води.
Няма защо да се питаш, вадя ли крак от калта, ...

Бели облачета в светлината на утрото
нежно танцуват в небето, окъпано
от хиляди бисерни капки дъждовни.
Реят се, леки и перести, плуват,
към лъчите на слънцето бързат, ...

И минах Рубикон. И даже дважди,
и бих се със съмнения и страх.
В пожара див сред пушеци и сажди,
като самия дявол почернях.
Огледах се. След боя в руините ...

-Ей, бай хуй, внимавай! – бяха последните думи които Крис чу преди главата му да се усети от близо твърдата почва.
Десетина момчета наскачаха около него за да видят дали е жив.
След като се събуди от три минутната дрямка видя над себе си накацали като мухи главите на 3 момчета.
-Дължиш ми 10 лева, Г ...

Изгониха ме. Най-безцеремонно. Кирия Зита Кисидис ми плати за седмицата и ме изгони от градината си.
Хлопнах вратата след себе си. Сега осъзнах приказката, виновен до доказване на противното...
Полъхваше ветрец и се понесе приятния мирис на разцъфнали портокали.
Поех си дълбоко въздух, нямах сили да ...

На морето...
.
Усещам се с тебе, тъй жива,
от соления въздух вдишвам,
към слънцето с чайките литвам, ...

Гнусно е,
но отношенията между хората,
все повече се доближават
до животинските...

БЕЗ СЛЕДА
Не чу ли тромавия ритъм
преди сърдечния арест?
Сърцето искаше да литне –
но сякаш беше спряло днес. ...

НАЗДРАВЕ, АЗ СЪМ ВАШИЯТ ВАЛЕРИЙ!
... дали защото пийнах две-три бири,
или защото много остарях,
се хванах с фитнес – сутрин вдигам гири
и със жените спрях да бъда плах. ...

Тази вечер си облечена в сиво,
въпреки това изглеждаш красиво -
като сияйна звезда,
с рокля, извезана от ръцете на нощта.
Пристъпваш тихо на пръсти ...

Лятото си тръгна...
накъде... не зная,
слънцето зад облак
дъждове доставя.
Утрините – сиви, ...

Не цяло лято, цял живот
очаквам първия учебен ден
и като някой Дон Кихот
се боря с непознатото за мен.
С децата тръгвам да открия ...

Куплет 1:
Ти – слънце в джобa ми,
вятър в косите ми,
смеем се на сенките,
които никой не вижда. ...

Спри сърце да бленуваш обич…
Нима не знаеш, глуха е тя?
Стене хваната като във обръч,
задушена в гняв и суета.
Понякога пътя ти пресича, ...

Денят бе топъл и влажен. Колкото повече юг се спускаха, толкова по-силно въздухът миришеше на сол, тръстика и дъжд, който сякаш винаги дебнеше зад хоризонта.
Иренвейл и преди бе пътешествала с Езерил и Белариен, но сякаш онези щастливи дни бяха отминали преди векове. Единствената им грижа тогава бе ...

Поискаш ли, можеш да ме нараниш,
пълни са душите ни със злоба,
а и ти от болка на света крещиш,
да забравиш своята тегоба.
Ти можеш да просъскаш змийски, ...

Бяла котка от Чукотка
почна да мяучи
и разбра се, че в Аляска
нещо ще се случи.
Заваляха коментари, ...

Сърцето ми –
съкратена Вселена

Оставих те. Воювах,
за по- доброто бъдеще за нас!
Обичах те, не се преструвах,
казвах го на глас!
В очите ти потъвах, ...

Изтече в нета стенограмата от разговорите в Аляска:
Тръмп:
– Господа, за да стоплим отношенията, ви каня на обяд. Само че, който иска снимка с мен, плаща допълнително!
Путин:
– Какво значи плаща? Аз съм се снимал с половината свят! ...

Тръгнах си, но не, не ме боли!
Така и не успях да те обичам!
Театър със декори от лъжи!
И роля на статист без текст! Безличен!
Изгубих много време, но нали ...

СЛОЖНА КОЛАБОРАЦИЯ
Ако настъпваш често
читателя по мазола,
там,дето го най-много боли,
по теми актуални,злочести, ...

АКВАРЕЛ НА ЕДНО СЪБУЖДАНЕ
Валя среднощ. Тайфун сред дъжд и кал
въртя без милост пумпала си бесен.
Изрови пътя в крайния квартал
и мостчето единствено отнесе. ...

В юлските горещници на лятото реших да си отдъхна на море. Налях в колата триста киловата и дадох газ към наште брегове. До Лозенец пътувах седем часа. Пежото ми от жегата прегря. Обядвах в Пловдив на една тераса и точих ток на още две места. А в Лозенец - наех една квартира с джакузи на съседния ба ...

Навярно този дъжд е по-различен,
че заваля, за да разнежи сушата,
запява пак безсънното момиче,
в най-светлите си сънища го слушате.
Луната пак звездите преброи си ...

колкото по̀ се
човек заблуждава - се
по̀ натъжава
колкото по̀ се
човек пристрастява - се ...

ДЕВОЙЧИЦИТЕ ВРЪЩАТ СЕ ОТ ПЛАЖ
... ще ми завидят всичките поети,
натрупали из римичките стаж –
девойчици по летни сандалети
край мен привечер връщат се от плаж, ...

опит
за пирамида
по Галилео Галилей:
„и
все пак ...

август прева̀ля -
и слънчев - и кѝтен - и
любвенасѝтен

Маскирани убийци на мечти
зад лустрото на черепен хилеш.
Фалшивото от тях на гнус смърди,
помагат колкото на мъртъв, свещ.
Но някак си успяват във началото ...

Обичам добротата
във твоите очи,
живее добротата
във земните ми дни.
Погледна ли доброто, ...