Обръщам нощем към небето взор
И въпреки безбройните сълзи
Аз търся сред небесния простор
Една звездичка да ми заблести.
Познавам я, макар да е сред много. ...

Докосваш ме с обич пресвята
и будиш ме в светлия ден,
родино - с любов си богата,
от нея съм аз окрилен!
Вървя под звездите ти ясни, ...

Предчувствие ... . Много хора са със силна интуитивна чувствителност ... Мисля - и аз съм от тях, а сънищата ми - прекалено ярки и показателни, никак не са малко ... Дори, не веднъж съм летяла на сън ... Но, преди няколко години имах преживяване, наистина много ярко ... И по-точно, този случай беше ...

Мъгла и дъжд… паважът мокър свети,
припламва ярко уличен фенер –
сюжетът е почти за късни срещи,
а сцената почти е по Превер.
– Целувам Ви ръка! – изричаш тихо. ...

Радостта
Радостта - основа е, и цел
Основна на живота.
Хората, човешките душите
- тук под Слънцето, във Яв, ...

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво ...

Семейството на Ники се хранеше най-често вкъщи. Майката и бащата заедно приготвяха храната, а децата винаги им помагаха. Пазаруваха заедно и всеки имаше своя торба за покупки, които носеше на връщане от супермаркета.
Един ден Ники чу по телевизията, че оризът е много полезен и реши, че ще яде само о ...

Поетът и жените
Жените поетите ги не обичат,
те искат ги за себе си само нали.
Поетите са горди, на Любовта се вричат,
на всички са, любими на всичките жени. ...

Куплет 1 :
Ти си роза сред хилядите цветя,
красива, но с тръни по пътя .
Сърцето ми тупти в твоя аромат,
нежен допир, но с огън и страст. ...

Provided to YouTube by CDBaby
Дъжд · Димитър Йорданов
Кръг
℗ 2024 Димитър Йорданов
Released on: 2024-06-09 ...

Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава. ...

Стоя си вкъщи. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.
Уверен е в теорията той, ...

Светът, от който искам да уча и да дишам
дали е моят свят, или пък нечий друг?...
Той гледа осъдително когато съм различен,
и твърде е изнервен - като ревнив съпруг.
Със кривите си пръсти той сочи мойте грешки, ...

И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
И пак съм тук. Земята не е жадна, ...

– Новолуние… Богинята е слаба докато луната е черна. По тъмните ъгли дебнат опасности, от които дори ние предпочитаме да страним. Глутниците се притаяват в това враждебно време и изчакват възхода на Среброликата.
– Добра нощ за смирение, нали? И за обръщане към себе си. Надявам се разговорът ни да в ...

СТО ГОДИНИ САМОТА
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...

Сняг се сипе като песен,
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...

Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...

Нейде към три и нещо
кафето – на терасата.
Студ, мрак, луна. Зловещо.
По Стивън Кинг – нагласата.
Гледам, седят си чинно, ...

Великата Америка, не случи
и този път на читав президент.
Хареса Доналд Тръмп, и тя получи
един изкукуригал чужд агент!
Той взе да прави глупости в излишък ...

Винаги ми беше мила
Винаги ми беше мила,
сърцето мое ти пазеше.
С любов и нежност ме закриля,
в дните светли и тъжните. ...

ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...

Бомбовозы, пилоты -
страна смотрит на нас.
Обороты - до взлетных.
Мы взлетаем сейчас.
Быют зенитки. Посмотрим. ...

Бил ли си някога?...
Някъде, където...
Всички са на върха
А ти още плуваш в морето
Някъде, където... ...

Живееше домашен котарак
И беше денонощна веселбата.
Панелен блок на края на града
За него беше Раят на Земята.
Но хората родиха си дете ...

Е, теб добре поне, че си те знаем.
Да, ясно - опериран си от срам.
Така е - има защо да те ругаем.
Но бойковците - още са по-зян.
Поне не краде - за разлика от Бойко. ...

Ти си ми всичкото, ти си ми нищото,
аз съм ти трънче в сърцето,
живият въглен, искрата в огнището,
пътят до там, откъдето,
гледат с усмивка звездите вечерните, ...