ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,
в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,
гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,
без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да, ...

Излезе Черното, а очите му блестят...
Аплодираха го... за болка зажаднели.
Дошли те бяха, пак да си платят,
онова което от другите са взели.
Приготви Бялото кървавият плащ, ...

Специалната военна операция,
откак я помним, все върви по план:
За три години денацификация
един фашист - от раз бе разгадан.
Издирван е от сто и пет държави. ...

КЛОШАРСКА РАПСОДИЯ
… един клошар на спирката поиска да му оставя смачкания фас,
и два-три кинта за патронче „Плиска“ – да си го делнем двама – той и аз,
във старата квартална закусвалня му взех паница бобец със кюфте,
а след това – във тихата си спалня, постлах му – да поспи като дете. ...

Provided to YouTube by CDBaby
Следи · Димитър Йорданов
Кръг
℗ 2024 Димитър Йорданов
Released on: 2024-06-09 ...

Над града мъгла се спуска
В топъл летен полумрак,
И от мисли за закуска
Се събужда котарак.
Хич животът не е лесен. ...

Летяха мерцедеси по автостради
И спяха постаменти и монументи,
Но нямаше за котките прегради -
Те търсиха романтика в нощта.
Навряла във ушите топки с вата, ...

Когато музата докосне съня ти
и душата ти нежно събуди,
помогне на чувствата, да излязат навънка,
когато емоцията прокуди заблудите
и мислите ти родят вълшебните думи, ...

Вчерашните ексцесии на "Възраждане" не са нищо друго, а руска атака на територията на Европейския съюз и България в частност.
Протестиращите,тези нещастни ниско интелигентни лумпени, станаха жертва на манипулация и срещу мизерно заплащане стреляха с червени "великденски" яйца ( специално приготвени, ...

Неподалеку от лесной опушки,
И сбоку невеликой деревушки.
Смотря на чащу, глухой лес,
В коим полным-полно чудес.
И сбоку озеро сверкает, ...

Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти, ...

Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.
Изпробвана на напън и на опън ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 10: Украсата
И този ден Беликá беше се покатерила в короната на Беликáр. Продължаваше да разчиства болните листа и клонки. Премахваше всички будили на пътя й, откриваше и шипове, големи, колкото клонка. Но още по-усърдно разчистваше всички изсъхнали листа и к ...

Когато внуците му се подготвяха да извършат някоя беля, дядо Делян ги усмиряваше... като им разказваше за лудориите, които самият той беше направил в детските и младежките си години. Синът му не одобряваше това и само клатеше глава:
- Така само им даваш идеи!
- Не, всъщност ги уча кои пакости си стр ...

- - - 23.02.1975 г. / 21:00 ч. - - -
- „Александър, приятно ми е.” - галантно поемайки нежната й длан между своите, се представи и топло се усмихна.
- „Анастасия, рада знакомству.” - с леко смущение момичето отвърна на поздрава и на свой ред ъгълчетата на устните й се раздалечиха в красива усмивка.
...

Защо ли се събуждам рано?
Да пиша нови стихове?...
Или да чопля стари рани
в душата си от векове?...
Нали каквото да напиша ...

ТИШИНАТА ПО РЪБОВЕТЕ НА СТРАНИЦИТЕ
Автор: : Марина Мияковска, Р.С. Македония
Ще преобърна света,
като ще го разкажа и преразкажа
от горе надолу ...

Спомням си много добре кога донесоха А29.
Беше през ноември миналата година, когато небето тежеше, сякаш бе глътнало цяло стадо волове. Брезичките трептяха тревожно и хилядите им листенца шушукаха едно с друго притеснени за своята съдба. Ако някой в този живот можеше да улови вятъра, то това бяха им ...

студено слънце
осветява пътя ми
февруари е
дълбокият сняг
ни топли през лятото ...

Вървя по пътя отреден
между звездите на всемира.
Дали е нощ, или е ден,
сега не искам да разбирам.
И грешките си не броя. ...

За приятелството и хляба ... . Преди години за около седмица лежах в болница и там се запознах с Вили, моята бъдеща вярна приятелка ... За наше щастие - с нея дори се оказахме почти съседи ... Инженер-химик, на възраст малко по-голяма и омъжена доста след мен ... Едно след друго семейството й забога ...

Ти градиш днес, свой собствен свят
с мисли, с дела, с чувства и цели.
Кроиш планове, изследваш страстта
на чужди нива от теб неживени.
Ти си частица от вселенското чудо. ...

Когато очите си
завинаги затворя,
когато животът труден
спра да боря,
когато за мен угасне и ...

Когато правиш нещо,
прави го със сърце горещо!
Нека огънят те пари,
силно - там, където свари.
Пламъци високо да се вдигат, ...

Да те докосна. Но не с плътта си,
с душата искам аз да те докосна!
Плътта е скапващо се бреме.
Душата вечна е! Душа не се гàси
от полъх на реалност смъртоносна, ...

Отново си самотно мое мило море,
няма ги хората, мрачно е твоето небе.
Само морските птици, твоите чеда
прелитат над теб, махат ти с крила!
Вълните ти са тъмни и буйни сега, ...

Февруари стихва в тихата вечер,
когато не скърцат стъпки в снега,
отпуска бавно две очи от маслини
и прегръща по-силно корава метла.
А студеният вятър хапе до мъртво ...

Райската градина - все ме удивява.
Мисля си за нея, че да мога да заспя.
И как се моля все на Господ да ми позволява
всяка нощ да мога във съня си да я посетя.
Но дали е тя градина всъщност ...

Първият полъх на пролетта… Южнякът, разтапящ ледовете и разголващ черната земя, сваляйки от нея белите ѝ зимни одежди. Подготвящ я за възкресението на новия живот, спящ надълбоко в нея. Разнасящ натрапчивото ухание на дивите сини зюмбюли и деликатния мирис на дъхавите теменужки.
Все още студено, но ...

МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...

Вас - съветското знаме роди ви,
и не ще ви уплаши студа,
докато във Москва сте с роднини:
тамошната фашистка тълпа.
Тук ви плащат: от шесто ченгета, ...

Февруари си тръгва и дните от студ окъсели
ще преметне на рамо в торбичка до хляба баят,
по петите му няколко ледни и тъжни недели
чак до края на пътя му тихо и кротко вървят.
Носи китка кокичета бели – под преспите спящи, ...

колчем вярата
безкрай духовен е -
идѝ я обуздай

Януарска зима е. Навън вилнее страшна мразовита буря. Дебел сняг е покрил цялото село. Врати и прозорци са затрупани. Селяните, блокирани по домовете си. Няма ток. Само огънят тлее. Бащата е разпалил огнището. Майката е омесила вкусна пита. Децата са насядали край трапезата и слушат бабините приказк ...

Бате Любо - да, ти си отиде.
Да, и теб те погълна нощта.
За последно успях да те видя.
И ми каза и някои неща.
Съжалявам, малко те познавах. ...

Аз не помня кога съм роден на боклука,
Но съдбата ми даде пробито билетче -
Полуглух, куцокрак след една злополука.
Знам, че можех да бъда за някой късметче.
Щях да мъркам доволно до мама в кревата, ...