АЗ ПОВЕЧЕ ЗАНИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМ
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив, ...

Сутрин щом стана в мислите ми се въртиш
Вечер заспивам с мечтата за теб
Мечтая в твойте прегръдки да заспивам
Само в твойте очи виждам любовта
Само с теб се чувствам всякаш летя ...

Естествен интелект е в човешко тяло, но не е него, чието съществуване е обмен на енергия и информация.
Изкуствен интелект е в компютърна машина, но не е нея, чието съществуване е обмяна на информация и енергия.
ЕИ първо е създаден и обучен, после за направена творба получава авторско право.
ИИ първо ...

След осемдесет години от края на войната
с цвета на войнската кръв е още земята,
но това не успя да спре пак
да започне нова поредният глупак.
Подобие човешко с безмозъчна глава, ...

Вие спокойни си стойте -
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!
Обичате вие комфорта - ...

Ако решиш да станеш за резил
и много здраво сам да се изложиш,
достатъчно е да си… рублофил,
и референдум, умно да предложиш.
Тавариш Радев, стори баш това; ...

Във ранна сутрин буди ни денят,
усмихнат през прозорците поглежда,
прогонва мрака, легнал над светът
и носи ни незримата надежда.
Да търсим обич, мир и доброта ...

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...

Небето е смръщено, сиво,
дъждът не спира да вали.
Къде си слънчице игриво,
да ни дариш със светли дни.
Обичам сезоните пролет и есен, ...

Помните ли думичката Мир?
Да, все още има такава дума. Странно обаче, днес сякаш сме я забравили, или я неглижираме!? Странно ми е, как хората игнорират случващото се на 300 км от нас. Как, заплеснати в ежедневните си грижи за насъщния, в препускането за печелене на парички, в желанието да забогатее ...

Той ще открадне сухото на очите ми
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...

Откога те обичам. Отдавна.
Нямам време да мисля, кога е.
И мигът не старее, и славен
озарява ни пътя безкраен.
Откога те обичам. Не помня. ...

Отвън бездушна чалгаджийска нищета
се скита в търсене на същност.
Душа, забулена под купищата суета,
ридае тънеща в безпътност.
Довчера маршируваше градът ...

Душите ни са светли рани.
В космоса на любовта живеем.
Орбиталните пространства сеят
звезден прах в млечна нива.
И със скоростта на мисълта ...

Ще си купя фотоапарат и ще тръгна през нивите. Ще снимам полята и узрелите слънчогледи. И усмивката на слънцето, на облаците и буболечките...После ще отида при горичката и ще слушам как весело пее водата. И птиците как пеят. И ще снимам. И зелените дървета ще снимам, храстите, тревичките и цветята.
...

Пътят ми минаваше покрай хоремага. И уж всички се оплакваха от ниски пенсии, а в това работно селско лятно време имаше повече хора, отколкото мухи.
Поздравих, поръчах си кафе. Не, че в къщи нямах и не го правех по-хубаво, но казват това бил адет, или табиет, след работа из полето или лозето, както с ...

Свикнах с дъждовното време…
Какво пък,
няма да е вечно!
Разплакани небета има и в мене,
и ръмят понякога ...

Ще накарам есенния дъжд да те отмие,
всяка птича песен ще те заглуши...
Ветровете бесни като лист ще те мятат,
надалеч от влюбените ми очи..
Сега те няма - заличен си ..... ...

Седи на студен трон. Черната му като мастило коса беше внимателно прибрана в кок. На главата му - черен миенгуан* с множество цветни, искрящи мъниста. Блед, с жесток, тираничен поглед. Със студено сърце, нагазено на кайма от света. С яд, гняв, ревност и желание за мъст.
Нямаше го младото и благородн ...

Сънувам ли или безцелно бродя
по друмищата кални под небето?
Войната си безспирно аз ще водя,
дордето изтощено спре сърцето.
Смолистите одежди пак обличам ...

Някой цветчетата бели на вишни
ръси в косите ми, в твойта брада,
сгряваме слънцето в шепички, скришно
чудим се, кой е крадецът... е, да –
фиууу..., само очите не остаряват, ...

Мина ден. Бе дъждовен и тъжен, и
се усмихваше някак насила,
но сплетните ви – примките въжени,
сплетох с думи – души на хвърчила.
После вятърът тихо танцуваше ...

СПОМЕН ЗА МОЯТА СЪПРУГА
За мен
тя бе Кармен.
Сарот. И Кемпбъл.
За мен тя беше просто три в едно. ...

Нашият любим президент,Господ Бог да преумножи дните му, след като стана началник на влака,забеляза че посоката е грешна. Изправи се на платформата,вдигна юмрук и заповяда:" Спрете влака!.. И ние се хвърляхме под колелата,лежахме на релсите с дни, но го спряхме! Това беше голяма победа, макар че се ...

За кой ли път - оранжевият крал
каза хоп, но много ниско скочи;
Война! Мита! - Навсякъде провал!
Безумни, недомислени бълвочи!
След Мексико, Гренландия и Газа, ...

ТРУДНИ БИТКИ
Ти остаря. И беше предвидимо.
Воювахме. Сега сме уморени.
Прибрахме знамена. И сме раними.
Тършува старостта из мойте вени. ...

ОЧИ НА ВЛЮБЕНА ЖЕНА
... с пакетче тиквени – и бира,
през Горна с пътнишкия влак,
аз прекосих към теб Всемира! –
с надежда – да се видим пак. ...

на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва. ...

IV
Отборът на Албърт – лилавите представляваше сбирщина от персонажи. На първо място - той рижав нисък шишко с лунички. Приятелят му Франсис висок, слаб и леко неориентиран. Райнхард. Райнхард беше всичко, което те двамата не бяха. Беше добре сложен, бърз, организиран, но изключително надменен и вис ...

ГЪРБИЦА
Аз мразя да се гледам отстрани
и знам, че никак няма да харесам
как влача денк с потулвани вини
и с дребни, но спестени жестове. ...