Не наранявай хората, дори по непредпазливост!
Болката им ще те преследва
и ще стане твоя болка.
Като отрова, която сте пили взаимно.

Човек не трябва
да е роб на вещите
да е погълнат от дългове
да работи, за да изплаща
и да се лишава, за да няма. ...

Като псувня през плет стихът ми гръмна,
разпердушинил евтината слава.
Аз утре сутрин трезвен ще осъмна,
но ти, глупако, глупав си оставаш!
Една жена ще наругая грубо ...

Където небето
целува морето...
се раждат вълни.
Устите им сини
се сливат красиво. ...

Все по-натам, фатално,
Нещата отвеждат
и тоз парадокс пораждат:
Не жените, а децата деца да раждат,
сиреч, - да се ...

МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...

Животът в проза
Любовта се процеждаше през стъклата на прозорците и обхващаше цялото ѝ тяло – тайнствена, далечна и недостижима, любов като от романите. Тя си припомни първата ѝ среща с него – висок, рус, красив българин, роден някъде в Русенско. С какво я впечатли, тя и до днес не можеше да си отго ...

Сякаш чупя невидими клетки -
там душата се мъчи сама.
Имам аз за уреждане сметки -
с тази безпощадна тъма.
И прозрението стигам, вървейки. ...

Правя всичко – без остатък,
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете, ...

Тръгнал да ме гони в парижката кула,
на конят качен да ме очаква,
между храстите в гората да притичва,
към небето очите да издига.
Самураят на моята душа ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 7: Спокойни дни
Както каза Ясика, валеше вече два дни. Тя идваше няколко пъти, защото минавала оттук по работа, някаква нейна. Поседяхме в хралупата. Погледахме росоленето на дъжда. Не говорихме много. И когато по листата се чуеше, че дъжда иска да засили, тя ...

По облаци гадая. Виж небето –
прилича на утайка от кафе.
Съдбовни знаци, свити на кълбета,
търкалят непознати богове.
По облачните ръбове се стичат ...

Срамувам се от наш'те политици,
които нагло тъпчат свой народ.
Развързали просташките редици,
загърбили парламентарен вот.
Потъпкали закони и моралност ...

Студ, огнище, топлина,
и дете до него.
В тая зимна тишина
изчезва всяко его.
Бяла звездна светлина, ...

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Оставила си на подноса само нож.
Без Библия. Липсва и револвер.
Нима съм безнадеждно лош,
щом любовта ни е несрета?
Дори да вярвам, че не е така, ...

Българио, ти си жива!
Реките от душата ти извират,
и горите разцвета си откриват.
Планините ти в зората се простират,
и мъждеят ярко в лъчите. ...

От всички най-обичани поети,
за мен си най-любимия поет,
косата ти е къдрава и свети,
когато с мен си истински зает.
Мълчанията леят нежни думи, ...

БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ
… ще бъда тук, дори когато няма
изобщо да ме има с векове,
когато ще съм зрителна измама –
дух, който из пространствата снове, ...

И ви гледам захласнато. Сякаш мравуняк – разбунен,
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...

Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени, ...

Големите поети
С нещо важно
Са заети.
Малките поети
Пеят чуждите ...

Since you were born
You struggle with this fuckin' zoo
Broken, jaded, forlorn
There is no tomorrow for you
All around you - war and destruction ...

Обречен на безкрайност
е всеки опит
да обхванеш всичко.
Затвор е за душата,
този свят, ...

Луната потръпна от нощния хлад,
наметна шал от звезди и си тръгна.
Зазорява…Сънят ми избяга пак,
уморен от сълзи и мисъл тъжна.
За кой ли път аз слагах на везната ...

Разстоянието между нашите градове го измервах не в километри, а в минути до следващия влак. Светът беше разделен на два – градът, в който живея, и градът, в който си ти. Всичко останало помежду ни беше само път, който трябваше да измина.
Помня първото пътуване към теб. Седях до прозореца на влака, а ...

НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Годините ми се събраха много –
и чезнат нейде топлите ми спомени.
Среднощ ме буди смътната тревога,
че идат дни – и кални, и отровени. ...

Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...

Болка, радост и тъга, но се питам до кога?
До кога ще съм така? До кога ще продължа?
Винаги ранен от любовта, аз ще бъда т'ва!
И душата ми умря и сърцето ми разбра,
че няма как да бъда с теб за напред! ...

ЧОВЕКЪТ Е КРАСИВА БОЛКА
... не отминавам никого безмълвен, във всекиго се вглеждам със Любов,
дали пешак по есенните хълми, или клошар с патронче-две "Smirnoff",
дали съсед – потропал за солчица? – дъх притаил пред моите врата? –
красивата ли градска хубавица? – която светъл сън ми обеща, ...

– Може ли да се отместиш малко по-встрани? Навлизаш ми в личното пространство.
– Не бива да се отдалечавам от теб твърде много. Сега, след като остана без ангел-хранител, си уязвима за атаките на немъртви.
– Съгласна съм, но не сме се договаряли котаракът ми да бъде заменен от мобилна ферма. Какво в ...

Не ме вини, Живот,
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.
Не спирам.
За кой ли път вървя по тръните бодливи, ...