Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

ДРАМАТА НА ЕДНО ДЪРВО
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Нощ е.
Тишината крещи в космоса,
а в мене бие силата ...

Ще намеря през нищото път,
за да стигна при теб в тишината.
Ще протегна към тебе ръка
и ще търся ръката позната.
Знам, че има те някъде там... ...

Проклятия, сълзи горещи,
другарски срещи и седянки...
Тя, искала да каже нещо:
дървото хвърляло ѝ сянка!
Отдавна листи е листило, ...

Можете ли да намерите нечетно число по-голямо от 1, което е сбор на 5 различни свои делителя?

Като на всеки филм на Джеки Чан, след надписа ‚КРАЙ‘, на фона на дълга колона от надписи следват епизодите, които редакторите са изрязали. Така че – не бързайте да обирате пуканките от пода. Вероятно самите надписи няма да можете да прочетете, а и се досещате какво ще пише там – актьори, сценаристи, ...

Ето съмва, артритът ни буди на време
да приемем парада на този живот:
два проводника скъсани, счупена клема
и обувки, затиснали мръсния под.
С разпилени любови, пари и недели, ...

От изгрева до залеза последен.От първи вик и до сакрален дъх.
Живота ни:до мигове звездни,е светла орбита,кацнала на връх.
От този връх ние ще се спуснем в неочакван за самите себе час.
Слънчеви лъчи със топли устни,ще ни потърсят в залезен екстаз...
Душите ни,отдавна закопнели,ще са спокойствието н ...

СТАРИ ГЛАВНИЦИ И ЛИХВИ
Земята до корен пресъхна, кости геранът забели
и вечер – смирена, зад хълма, шала си сърмен разстели.
Изгърбени ружи и троскот скриха пътеките в мрака,
сиротни и рухнали порти, тиха по мръкнало стряха. ...

Не знам дали са оцелели
лозниците след татко
на брега на Дунав?
Дали ухае все така отелът.
а виното е с цвят ...

Когато съдбата ми морна отпие
горчивата глътка от излак житейски
и възнак се видя сред тучната райска градина,
елате до смъртното ложе и вие,
лелея за моите сторени грешки ...

Не съжалявай, че си горял.
Нали сега си оцелял.
И дърветата понякога осъмват осактенени,
но още сънуват дългите си клони.
Макар да нямат веч корони, ...

Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...

Тя се обърна, но не го видя. Доковете гъмжаха от хора. Къде бе изчезнал? В следващия момент чу глас зад себе си и усети дулото на пистолет опрян в ребрата ѝ..
- "О.. Любезни, хвалиш се с новата си придобивка от "Смит & Уессън`" или се радваш да ме видиш?"
- "Много сте уверена за престъпник хванат на ...

В безсъница среднощна 4... . . Отново сънят ще ми изневери - будувам и да спя как не опитвам ... Броя назад - от триста, уви ... С нов трик, плочките си нокътни понатискам ... А настроението, носталгично ... На ум ми идва - на внучките писмо да напиша ... За дъщери ги имам ... (По-поетично, даже в р ...

Най-къдравото вдъхновение
към мен възторжено лети,
стремеж без капчица съмнение
и в който ме посрещаш ти.
Най-влюбеното ти копнение ...

В първи клас вечно да обичаш
виж между тях, ако не си пораснал
най-краткият ми разказ
едва ли ще разбереш!

Аз слушам гласа ти вълшебен
и пия ги твоите слова.
И в този миг мисля за тебе -
за теб и за нашата съдба.
Във тази кристална вселена - ...

Няма да умирам тази зима.
Имам неизтеглени блесни.
Просека разчиствам проходима,
чакам пролет да раззелени.
Глух е и един сезон без рима. ...

Ще минат дни, години даже. Реките ще сменят води.
А времето ще ни покаже, че всички сме от прах и дим.
Ще остарея, среброкоса, челото ще простре бразди,
но няма да задам въпроса дали за мен си мислиш ти.
Дори и няма да те питам добре ли мина ти денят... ...

Двете царствени особи от света на цветята,
и двете служителки на висшата красота,
неподвластни на външния шум и суетата,
с много финес и смирение си поделиха успеха на две.
Без да изпитват гняв и съперничество, ...

Потропах по портата на манастира. Както си бях – с магарето и с ковчега. На Пещерския манастир „Свети Никола” потропах. Мрачки и Ореховски. Не на Егълнишкия, където ми е мястото. Там не исках. Че водеше същият игумен, който и сега. Само дето по онова време беше млад и намръщен, а сега е стар и намръ ...

РУЧЕЯТ НА ДОБРОТАТА
Все още се събуждам призори с илюзията, че съм жив за трима! –
и дишам в рой надеждици добри Вълшебникът да кацне със килима,
детенце – да ме вдигне на ръце? – и в по-човечен свят да ме откара,
вонѝ на смърт Вселенското яйце! – престанах да му имам много вяра, ...

Не мога да пиша, не мога да ям.
Не мога да спя и да чувствам не знам.
Всичко е мрачно и тъжно, но ти,
ти не забрявай за нашите дни.
Още съм тука и още чета, ...

Има хора сиви и безлични,
влюбени в безнравствени неща.
Носят дръзки чувства, архаични,
нагло тъпчат бедната душа.
Толкова са жалки и превзети - ...

Как искам да съм птица аз ,
а Ти да си над мен небето
към Тебе волно аз да полетя ,
да заликува искам в мен сърцето.
Как искам да съм житен клас , ...

Животе мой, аз вече остарявам
и питам: Но кого се посветих?
Георги Драмбозов
Когато малък бях
и трябваше да пиша автобиография, ...

Кости,президент,
мъж,мисли,Гренландия,
мечти,цели - пръст...

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

02.05.1973г. излязох сутринта с чадър. Грееше слънце, но щях да ходя вечерта на мач. Не някакво си мачле а квалификация за световно първенство: България - Португалия. Вървях така като символ на песимизма с този черен чадър през Парка за да не се блъскам по рейсовете. Като стигнах стадиона замръзнах. ...

МОМИЧЕТО ОТ АВТОБУСА
Момичето, което си поспа
на топлото ми рамо в автобуса,
ухаеше на пролетна липа –
на туй отгоре беше страшно руса. ...

I do not need a row of death flowers
to show me the way of meteor showers.
Our love made a mess that turned into madness,
Forgive us, child. You were born into sadness.
Yet of the ashes you grew in the cold, ...

“ Къде си бе, топко с косми? Точно сега ли реши да духнеш по мацки! Имам за “събеседник” един от най- опасните хищници и ти ще ме зарежеш най-безцеремонно! Ами ако реши да пробва мойта хемоглобинова концентрация? Не, че съм опитвала, но се съмнявам да ми хареса ролята на среднощна вампирска вечеря. ...

Чакам те
Вън вали,
големи, студени капки се сипят от небето,
аз чакам, като вярно куче изгубило стопанин
чудейки се къде си, ...

The moon is full, the clouds give way,
Its silver beams through branches stray.
The hourglass drains, the sand runs thin,
The time has come — let fate begin.
Hear my voice, the whisper of fate, ...

Опаковани чувства на щанда скърбят.
Отдолу бележка:
Вземи си, не струват, даже колкото хляб.