СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...

"Бюджетът ми се вижда малко тънък"- каканиже Теменуга!
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...

Полетът от Финикс до Сиатъл, най-голeмият град в щата Вашингтон, трае около три часа. Благодарна съм, че пропътувах това разстояние през деня. Имах възможност да зърна отвисоко голяма част от територията на Северна Америка. Летяхме над Невада, Юта, Орегон и Вашингтон. Не съм и предполагала, че такив ...

ВЪЛЧА ПЕСЕН
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...

Владея - с поглед, необята
и мой е звездният килим -
постелка семпла връз недрата
на този, твърде предвидим,
в погибелта си век човешки ...

July’s heat is cruel and wild,
a fevered breath, both dark and vile.
The earth yawns wide, the chasm deep,
where hell’s foul winds begin to creep.
The past clings tight upon my back, ...

– Обещай, че ще играеш честно. Няма да прилагаш хитрости и измами.
– Ани…
– Не ме наричай така!
– Опа! Гневим се, а? Черна точка за белия пратеник.
– Айде, моля ти се, без удари под кръста! ...

на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...

за И.К
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав, ...

Розата цъфти в безкрайна пролет,
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...

НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...

Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...

Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...

Мислите в главата ти плющят
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо
Линията на живота се пречупи ...

За малките ни радости... . Дори във времето тревожно сега - щастливи ни правят малките неща ... Човешките, най-простичките радости - живота ни правят истински, с цвят … Те, сякаш че го “овкусяват“, някак ... С тях е безгрижен животът, не рядко ... Смисъл те му придават, в мирния ни утрешен ден окура ...

Демо запис /експеримент/ при работа с компютърно моделиран хор. Допуснати са нарочни, освен направените незабелязани от мен, "грешки" в началото и в 1m и 28 sek, разбираемо защитни... Забавлявайте се.

ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...

Ежедневки 146
1. Маскирах се, като чейне... и ми избиха зъбите...
2. Излекувах се от всички болести... гушнах букета...
3. Наруших тишината... с мълчание...
4. Не съм шматка... но обичам да се шматкам... ...

Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза, ...

Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...

Преди доста години попаднах на един вестник, издание на арменската общност в България.
Вестникът се казваше „Арарат”, не зная дали се издава все още. Беше интересно композиран - статиите бяха написани както на арменски, така и на български език. Там открих една статия на бургаския учен, писател-фант ...

- Какво ти и, старче? Има ли ти нещо? -
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа! ...

Неистово изстиват сетивата
в просмукана от тъжност самота.
Животът мой, живот - разплата.
Живот във скръбна пиета.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Уважението няма граница,
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...

Светът
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна. ...

И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...

Дръпнах пердето.
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...

Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...

Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...

Вярно ли е, че от всички триъгълници с върхове лежащи върху същинска елипса (т.е. елипса, която не е окръжност) най-голямо лице има равностранният триъгълник (за окръжност това твърдение е винаги вярно)?

ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...

Изгрев. Слънчеви лъчи.
Утро. Песен на щурци.
Бели облаци. Небе.
Полъх нежен. Кадифе.
Строфи от любовен стих. ...

Ще превърна всички чувства
във букет от светлина
и на тебе ще изпратя
чудната им светлина.
Ще те питам тихо, тихо ...