Каквото иска - не може, каквото може - не иска.
Каквото трябва - не прави, защото все не и стиска.
Тя прелива от искане - и се дави в желание.
Дай и нейната истина - спести и малко страдание.

Ако днес е последният ми ден,
ако утре не се събудя,
ако трябва с трупа ми студен
за последно да се сбогуваш,
ако слънцето вече не радва ...

През девет земи да отида,
подобна не мога да видя.
Смехът и - болезнен, красив
подобен на извор звънлив.
О, как я обичам! ...

А, ти не спря да го обичаш....
Интригата го забавлява,
от доста време е така.
Не спира да те наранява,
и фалшиво пак подава ти ръка. ...

Луната, стъпкана на прах да е,
звездите ще сваля за тебе.
Планети ще ти подаря
и слънцето за теб ще угася.
Небето ще съборя, ако трябва. ...

Ти ще заминеш, аз ще остана...
в сърцето ми люта рана.
Пари, гори и боли ме...
"Не плачи - казваш. - А целуни ме!".
Ти ще бъдеш далече ...

Защо все така се получава?
Един си тръгва, друг остава.
Защо така се мъчим двама?
Тръгвай си! Друг начин няма!
Обичам те, разбери... ...

Истината бе, че тази ревност сякаш ме прояждаше. Бях убедена, че тя ми пречеше и затова исках да се освободя от това чувство, лишено от всякакъв смисъл и изсмукващо мисълтта до дъното на душата ми и поради тази причина се опитвах да надмогна тази своя слабост, но въпреки това не успявах дори да я вл ...

Магията на Морето
>>>>
>>>>
>>>> Вървя по голия паваж –
>>>> все така замислена и замечтана, ...

Ех, че е вкусна петльова чорбица,
сготвена от мамина златна ръчица.
Така ме ухажват моите “домашни”,
защото навярно от мен са изплашени.
Направих се гадна до колкото мога, ...

Душата, като строшено огледало, се пука.
Как ли ще сe развият събитията от утре тука.
Отчаяна съм, терзая се и страдам.
Да се откажеш, чедо, се надявам.
...

Мило мамино единствено дете,
реши да вземеш живота си в свои ръце.
Не ти знае още малката главица
колко тъга очаква твоята душица.
...

Последният ден от годината
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са ...

Djein_Ear и кумеца
Птица... скитница
- Птица съм от време неотлитнало в очите ти,
сълза от спомен, че нещо си отива.
Била ли съм в очите, като въглени, ...

Тъмна и страшна.
Красива и опасна.
Като страст неовладяна
властна и необуздана.
Стаена сила и енергия, ...

Да те обичам -
значи да съм бряг,
залят от две морета
жадни:
на щастието - ...

Пеперудена нежност
Пеперудена нежност ми пърха в косите,
сякаш милва ме слънцето с пареща длан,
твойте пръсти рисуват във злато мечтите,
взели плахо от мене палитра от плам! ...

Душата на поета е загадка,
обгърната в снежнобял воал.
Под звездното небе в палатка,
изживява радости и жал.
Душата му е песен на цигулка, ...

Бог? Любовното ни озарение -
връх на съществуването - най-висок,
водещ в поток на възхищение
по закона на невинност - много строг!
В любовта – единствената сила, ...

Мелампус огледа гостите на бала. В дъното, зад “рудените” фотьойли, забеляза един мъж, който държеше в ръцете си един грозен котарак и ритмично го галеше. За миг Амитаон усети заплаха от страна на този човек, нещо твърде спокойно и проникновено имаше у него. Нещо предвещаващо, нещо от бъдещето. Мела ...

Какво се случи с малките неща? Изчезнаха ли, или ние станахме прекалено големи, за да ги видим?
Груба, черна, непроницаема лента ни е пристегнала около очите. Впримчила се е в нас и не ни позволява да видим красивото, важното. Загубили сме радостта от незначителните, но толкова стойностни, малки нещ ...

И пак са там, самотни на финала,
към който се в очакване стремим,
за да открием всъщност, че изцяло
е подменен миманса. Тежък грим
прикрива изкривените черти ...

На...
(рубая)
Разгневените морски вълни
на моряците носят само беди.
Сърцето ми къде ли ще отведат ...

Когато слезе от рейса в малкото селце, тя вече знаеше, че всичко това трябва да свърши, колкото и да го бе обичала. Беше и трудно, защото предусещаше, че скоро няма да се върне тук, а може би никога. Въпреки това, тя беше щастлива, беше се върнала в родното си място, в своя дом. Всеки път когато пог ...

Тя беше на работа както всеки ден, както винаги отвори офиса в 9 и се зае с чистенето. Когато приключи, отиде да си вземе кафе и изпуши една цигара с него. Времето беше мрачно и хладно, сиво-бели облаци се стелеха по небето, гонени от лек вятър. Тя се загледа в един облак, той беше по-различен от ос ...

Незабравима
С думи нежни, като летни пеперуди,
ти запълваш ни сърцата, сякаш с изумруди.
В миг прогонваш мъката, тъгата,
елексир божествен изливаш ни в душата. ...

Когато слънцето притихне
и грешна нощ прегърне чувствата,
телата, тръпнещи в очакване,
се сливат нежно и откриват се.
Страстта, притискана във дните ни, ...

Поклон пред теб!
Във календара има много дати,
но днешната поражда болка в мене!
Апостоле, в поклон пред паметта ти,
България днес пада на колене. ...

Има ли обич дори невъзможна,
която по-малко гризе те отвътре?
Има ли нежност когато сърцето,
във камък се удря... и всичко е утре?
Има ли ласки, които не чувстваш ...

Безпътен път, земя огромна,
а аз ти подарих сърцето си.
Безкраен миг, съдба бездомна,
а аз ти подарих небето си.
Безлюден ден, море безмерно, ...

Проиграх на комар
две-три от своите чувства,
но не беше добре -
той, хазартът, не е вид изкуство.
После друг от тях се възползва ...

Ти помниш ли очите на моряка -
две черни перли в бялото море?
Когато кажеше да го дочакаш -
желаеше го с цялото сърце!
Морски вятър галеше съня му, ...

Пролет е. Щурците пеят.
Нощта забулва ни с мечти.
Сърце ранено - любовно стене,
и търси своите звезди.
Кучетата в страх от мрака, ...

Andrea - Time to pray
If I could fly over my soul
dancing in circles with the wind that blows
I'd take the time that flows and can't stop
I'd take the sun that burns, to keep them for you. ...

(Авторски текст)
Всички вие, хора на тази планета,
дръжте ръцете си заедно.
Нека бъдем като братя и сестри,
и да си помагаме едни на друг всеки ден. ...