Тръгваш си от мен сега,
студено ми е, стене моята душа.
Тежка сълза отронва се едва:
не мога вече да те задържа.
Казваш - омръзнало ти е с мен, ...

Потъвам, чезна, смачквам се...
Като лист хартия между гневни пръсти.
Лист хартия с глупаво стихотворение.
Свещта въздъхна, тихо се прекръсти
и угасна... вдъхновението.

Набръчка се лицето ми,
като стара, пожълтяла от Слънцето хартия,
как ще се покажа на света такава -
в разцвета на младостта си "стара"?
Частичка живот - усмивка искрена ...

Борбата с малкото човече
кипи в сайтовете не от днес-
прелива тя от злоба вече,
с познат от миналото ни “финес”.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ: КАКВО Е И КАКВО НЕ Е ЛЮБОВТА
Наскоро попаднах на следните мисли. Замислих се и аз и мислите си искам да споделя преди всичко с младите хора, които посещават този сайт.
“Мъдреците казват, че три източника имат вле ...

Започвам размисъл с “когато”,
четейки вече твоята творба,
потопен в чувството благато
на позитивна сила в борба,
отправяща към мен привети ...

С вятър пролетен изгревът прекатури нощта
и е синьо, прималиво и искрящо небето,
преродено от писъка на щастливи ята.
А пък аз имам нов катинар на крилете...
В мен заключиха зима, отредиха ми мрак, ...

Догони ме в съня си. Ще оставя следи.
Във треперещи длани, две чисти сълзи.
Настигни ме в деня си, гледайки ме в очи.
Моята сянка по твоята, вече нежно пълзи.
Част от нощта ти, а в денят ти съм храм. ...

Приглушено и тихо в януарското утро,
се пропука денят, изпод облак крилат.
Замечтано и нежно, небето копнежно,
сля се с лъчите на слънцето влюбено.
Високо в небето, два облака бели ...

ЖИВОТ КАТО НА КИНО - ФЕЙЛЕТОНЧЕ
Най-напред да уточня - не пия! И въпреки това животът ми е като на кино. Всяка холивудска звезда би ми завидяла на динамичния, изпълнен с толкова превъплъщения живот.
Сутрин - изобилие от роли. Изпълнявам блестящо Пепеляшка, робинята Изаура, огнената Грейс, абе, какво ...

(Случва се да моля мама ден през ден
да напише стих в съавторство с мен.
Тази нощ я издебнах във разговора
и записах думите и как римува на шега
Моля ви за закачката не се сърдете , ...

ЛИПСВАШ МИ
Забравил си вкуса на тялото ми,
а аз на твойто и боли!
Но гордостта не позволява ни
с теб в един път да вървим. ...

Това ли бяха твоите зелени, красиви очи -
една илюзия, едни мечти?
Това ли бяха те, кажи?
Мислех, че истина говорили са, а те лъжливи са били.
Измама блестяла в тях, а защо им повярвах? ...

Дай ми време да порасна
Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Да те докосвам, както се докосва жена
Преобрази ме, ...

Мразя те, защото ме караш всяка вечер да заспивам със сълзи
и с всяка сълза те мразя повече, защото повече боли.
Мразя те, защото кръвта по вените ми ти смрази
и усмивката на лицето ми, която тъй сияйно грееше, свали.
Мразя те, защото слънцето на тебе ми навява ...

На хиляди парчета счупи сърцето мое,
сляп си да видиш в очите ми пороя,
глух си да чуеш моя писък в нощта,
не усещаш в мене убийствената самота.
Остави ме да падна с ръце протегнати към теб без жал, ...

- Усмихвам се, а плаче моята душа.
Чувстам се унизена, но вървя с вдигната глава.
Със самочувствие вървя и силно се смея,
а се чудя всъщност за какво изобщо аз живея.
Хората си мислят, че съм щастлива, но не е така, ...

Когато съм с теб се питам коя съм аз сега,
всичко изчезва - принципи, гордост трият се от паметта.
Искам да ти кажа - не ме докосвай, спри, не ме лъжи
и коя съм подред с списъка ти.
Да те питам и тях ли галиш и целуваш страстно както мен ...

Ревността е болест,
тя е вирус в сърцето,
хванеш ли го - спасение няма
и двамата ще ни боли от това...
Ревността убива любовтта, ...

Ти ли си този, незнайния, който
нощем се спирал пред моята порта,
лутал се тайно под сенките тъмни,
чакал, макар и за миг, да ме зърне?
Ти ли си, който изпрати ми цвете, ...

Доживях да те мразя,
доживях да те обичам.
Уморих се да пазя
благоразумно приличие.
Докога ще се вмъкваш ...

Дом строя върху пепел, руини и жарава,
дом строя върху старата къща, където
изгориха душата ми злоба и завист
и омраза стаена жигоса сърцето.
Като прах разпиля младостта ми животът. ...

Ти искаше да имаш всичко,
ти молеше ме да ти дам света...
Не искай винаги да си ми всичко,
аз мога да живея и сама...
Обичай ме, но без да ме променяш, ...

Когато гръмотевици светкат,
когато болка в тебе гнезди,
когато на съд те завеждат -
не падай духом, признай всяка вина!
Ако ли без вина те осъждат, ...

Пазя наша снимка в стъклена рамка, мия я грижливо с реки от сълзи, галя я със трепереща ръка, отмаляла, и питам я отчаяно: "Защо? Кажи?" И сама, във мрака на празната стая, слушам песни със познат репертоар, за момиче страдащо, сломено, опустошено от любовния пожар... И спомням си със мъка за нас и ...