* * *

evropa (Нели)
217 1188

May 1, 2007, 11:11 PM

Poetry

606 0 3

Благодаря на Всевишният Бог,

Че съвсем във края на моя живот

Ме научи нещо за мен ново:

Да нареждам слово подир слово.

Знам, с думи няма да просперирам,

Но утеха и спокоиствие тука намирам.

Давам им живот - те са мои деца

Идват от мен - родени в мойта душа.

Идват от сърцето ми стихчета чудни -

Сами се подреждат с простички думи,

макар и родени във болна глава,

парят и капят тия мои слова.

Те не са красиви и не са стилни,

но са много истински, понякога силни.

Всичко, което сама изживявам

с думи и рими в стих го предавам.

Те не са много важни, значими

моите малки думи и рими.

Благодаря на Бог, че ми ги даде

И с тях реши пред вас да ме покаже.

Please sign in with your account so you can comment and vote.