14 ноември
на сина ми
И ти си имаш разорани дни
и стряскащи въпроси и съмнения.
Превързваш непосилните вини
със бинта на невинни извинения.
Но се изправяш, вечно променен,
до болка светъл, весело самотен,
докоснал най-красивото у мен.
Ти - в моя химн най-радостната нота.
Върви напред! Изследвай всеки миг!
Чудовища зелени побеждавай!
Ти си светът ми , кротък и велик.
След себе си добро, любов оставяй!
Бъди си път, приятел в тежък час,
внезапен принц на тайнствена планета.
И нека да е честен твоят глас,
а името ти винаги да свети.
Благодаря ти, че си ме избрал
съвсем случайно майка да ти бъда.
Животът ми със теб е смислен, цял.
Усмихва ми се - по- голям и мъдър.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
