Конят ѝ лъскав вързопче люлее,
крачи в мъглата бебето носи.
Полъх в полята вятър му пее.
Ти ли я викаш от всички посоки?
Късал си рози от нейните рани,
почвата още е рохка трошлива,
дето си стъпвал там тя пропадна,
смърт си поиска много красива.
Тук в планината черна се скита.
Както в утроба мрака я варди.
Твойта Мария, за нея ли питаш?
Няма я синко, от вчера я няма.
© Силвия Илиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Това е твоята страничка!!