Конят ѝ лъскав вързопче люлее,
крачи в мъглата бебето носи.
Полъх в полята вятър му пее.
Ти ли я викаш от всички посоки?
Късал си рози от нейните рани,
почвата още е рохка трошлива,
дето си стъпвал там тя пропадна,
смърт си поиска много красива.
Тук в планината черна се скита.
Както в утроба мрака я варди.
Твойта Мария, за нея ли питаш?
Няма я синко, от вчера я няма.
© Силвия Илиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Това е твоята страничка!!