JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju (Миглена Миткова)
67 567
Jun 23, 2017, 10:32 AM

***

420 1 8

Животът, като вятърната мелница,
премила дните в прах и никого не пита...
А житните зрънца дали последни са?
Месим ли всеки грях във зърнената пита?

 

И вятърът пречиства ли душите ни
или отвява вечно за стъпките ни спомена,
премятайки безмилостно съдбите ни
към вечер безконечна, без да им прави помен...

 

Не, аз съм жив, макар да съм нищожен
и мелничните камъни да стържат безпощадно, 
ще търся вечно храмът невъзможен,
във който всички спомени ще зазвучат парадно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0