nadiushkabr (Надя Братанова) nadiushkabr (Надя Братанова)
9
Jan 3, 2008, 12:00 PM

***

  Poetry
1.2K 0 5

Какво ли я изпратил Бог да каже

днес циганката,

тъй и не разбрах.

Проводих я по живо и по здраво

само с една цигара и вода.

Във бъдещето да погледна

дори не пожелах.

Сега ме гложди -

а може би изпратена била е

със мисия от Бог:

Да ме напъти,

да ми пожелае

щастливи пътища за цял живот...

1995 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Братанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0