Какво ли я изпратил Бог да каже
днес циганката,
тъй и не разбрах.
Проводих я по живо и по здраво
само с една цигара и вода.
Във бъдещето да погледна
дори не пожелах.
Сега ме гложди -
а може би изпратена била е
със мисия от Бог:
Да ме напъти,
да ми пожелае
щастливи пътища за цял живот...
1995 г.
© Надя Братанова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
