***
***
Край мен щом минат всички автобуси
и видя, че те няма ни в един,
да скрия искам цялата покруса
в разцъфналите храсти със жасмин,
дано поне забравя за минута
за болката, когато съм сама,
а ти изгубен някъде се луташ
и дириш път обратен за дома.
Търкулна се отдавна и навеки
животът като пясъчно кълбо.
Избродих магистрали и пътеки,
да търся най-голямата любов.
А тя била е тук, до мен, отсреща.
И знам, че има твоите очи.
Сега ще замълча. И не че нещо,
а просто ей така ми се мълчи.
И ще попивам бавните ти ласки.
Ти сам не знаеш колко си ми мил!
До днеска по-щастлив или прекрасен,
светът едва ли някога е бил.
© Валентина Йотова All rights reserved.
