****
Тоз болен звяр човекът си отива,
в бездушно отражение на сянка.
Върви по склона в залеза се скрива
и твърде рядко между нас се мярка.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Тоз болен звяр човекът си отива,
в бездушно отражение на сянка.
Върви по склона в залеза се скрива
и твърде рядко между нас се мярка.
© Силвия Илиева All rights reserved.

paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...