Sep 25, 2008, 6:12 AM

* * *

  Poetry
744 0 0

И ехото разказваше

едва, една история позната...

Там, на асфалта,

в праха,

белокоса  женица  седеше,

от кофата за смет

храна

в торбата

събираше,

редеше,

че отново вечерта

неин гост ще е глада.

Какво ли си мисли?...

А имала дом, приятели, пари.

Но както понякога става, уви,

изстрел в грешна посока

предначертава съдбата.

Клетата старица

бе приела свойта участ тъжна.

Безутешна,

сам сама остава...

Тъй се нижат дните...

Добри хора при нея се спират,

хляб й подават,

а другите просто я подминават.

Черен дъжд заваля...

В калта,

сгушена на две,

сиротна душа с усмивка блага,

своя път

към истинския дом

извървя.

И никой от нас за жалост

не знае

какъв ще бъде последният му час,

дали в бедност ще ридаем,

или ще сме богати,

с хора

обични

край нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Vaska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....