66
66
Сега съм на шейсет и шест.
Огромен
изгрява слънчевият диск зад мен.
Смехът е спомен. Младостта е спомен.
Притиска ме един огромен ден.
Кой казваше, че всичко издребнява,
достигнеш ли върха на своя път?...
... че грижите изглеждат ситна плява?...
... че пясък е в нозете ти светът?
Кой казваше?
По-едри и по-страшни
тъмнеят канари околовръст.
С огромен ръст са грижите сегашни,
страхът за утре е с гигантски ръст.
Засланя слънцето една тревога,
гневът расте – метежен исполин –
и болката набъбва.
И не мога
да зърна през мъглите свода син.
Безбройни са огромните проблеми,
в окови са нозете ми почти.
Е, и крилете ми са по-големи,
и по-големи – моите мечти.
Но няма равновесие.
И няма
надежда пред последната черта...
... И сянката ми пада по-голяма.
Защото наближава вечерта...
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления!
-
... И сянката ми пада по-голяма.
Защото наближава вечерта...
Тук винаги се замислям над живота,над оставащото време,което трябва да преживеем и ми става страшно да си представя,как бързо се нижат годините и какво всъщност от нас остава,...може би само нещо красиво написано.Поздрав! -
Аплодисменти, Поете!
-
И от мен поздрави!
-
Почитания!
-
С поздравления!
-
Благодаря на всички - за добрата дума, за високата оценка, за съпреживяването!
-
„И няма надежда пред последната черта...“
...! -
Думи, които разтърсват...
-
Зашеметяващо..., мммм..., какъв интелект - изключителен...!!!
"Засланя слънцето една тревога,
гневът расте – метежен исполин –
и болката набъбва.
И не мога
да зърна през мъглите свода син." -
!!!
-
С такъв голям талант сигурно наистина е тежко...
-
Запомни адаш: Dum spiro spero!!! Но си върхът!
-
Вьлнувашо....Размисли ме!
-
Поклон Маестро!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
