Aug 14, 2009, 9:18 AM

7 сек

  Poetry » Other
818 0 7
сигурно е от звездния дъжд фелисити
  или от всички малки вселени
  които прекосяваш на пръсти
  като потърсиш изгрева
  той все е някъде там на изток
  от очната линия на света
  сочи позитивните разклонения
  дъждът който понякога е по-добре
  да не спира да вали
  разходките с тенекиен глупак
  маргаритки и CHANEL
  седемте секунди са винаги твои фелисити
  дори на прага на рай
  срещащ в средата си море
  и неземни частици въздух
  винаги можеш да искаш още
  тайни (for you)
  острови
  нощи
  правилно преценени разходи
  реалността е само интерпретация на съдбата
  недели и Небе в което летиш
  искай фелисити
  имаш седем секунди

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...