По стъпките ще те позная, моя Истино.
Във пазвите страхливо криеше се,
когато трябваше най-вече ти.
Ще видя на опашката лъжата,
ще блеснат във очите ми сълзи.
На зло строшава се главата,
но от лъжите ми горчи.
(15-16 май 2008г. - след премиерата на Найден Найденов - Хипо - в Балабановата къща)
© Весела Славова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
