По стъпките ще те позная, моя Истино.
Във пазвите страхливо криеше се,
когато трябваше най-вече ти.
Ще видя на опашката лъжата,
ще блеснат във очите ми сълзи.
На зло строшава се главата,
но от лъжите ми горчи.
(15-16 май 2008г. - след премиерата на Найден Найденов - Хипо - в Балабановата къща)
© Весела Славова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
