* * *
Толкова дълго отсъствах от себе си,
без да знам дали ще се върна.
Без да знам, че ме е нямало.
А посоките си си ги пречупих
в едно огледало на нищото,
което, от небрежност, в джоба ми
е било забравено и е останало.
Късах чувствата си със пръсти,
без да знам, че ги губя завинаги.
А сега непрекъснато моля вятъра
да тръгне с мен и да ги търсим.
Смутих душата си и я зарових
в най-забравеното и далечно място.
(А се оказа, че я скрих от себе си.)
Ще мога ли, ако се търся, да се събера
отново цялата и по-истинска?...
© Геновева Христова All rights reserved.
