А.
С нова болка посрещнах деня
и събудих се в огнена зима,
и веднага повярвах в нощта,
и повярвах, че пак ще те има.
Много мисли и страх, и тъга
се преливаха в мене до лудост,
и не вярвах им, смях се сама
в безболезнена куха самотност...
Не разбрах, че светът те боли.
Че далечен си, че просто те няма...
Обичта ми пак ме следи -
невъзможна, несбъдната, бяла...
и събудих се в огнена зима,
и веднага повярвах в нощта,
и повярвах, че пак ще те има.
Много мисли и страх, и тъга
се преливаха в мене до лудост,
и не вярвах им, смях се сама
в безболезнена куха самотност...
Не разбрах, че светът те боли.
Че далечен си, че просто те няма...
Обичта ми пак ме следи -
невъзможна, несбъдната, бяла...
© Геновева Христова All rights reserved.
Ти сама си го казала в един от стиховете си.
