А има ли смисъл?
Разплакано лято. Не знам и дали
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи,
от влага дойде му до гуша.
И май размишлява дали да лови,
подгизнал врабец, че е гладен. Уви,
котаците мразят водата.
Объркано лято сега се държи
съвсем като есен и мокри лъжи
отмиват поредната дата.
Седя си на прага, по спомен плета
от думи дъгата на други лета,
да грейне. Тогава, когато...
Котакът преде тънък лъч между нас,
врабците го викат, остават без глас.
Къде си объркано лято?
Сто листа до днес календарът смени,
небето напразно вменява вини.
Къде се е юни залисал?
Седя си и пиша. Котакът заспа,
аз чакам да цъфне онази липа,
без слънце. А има ли смисъл?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
