А иска ми се да напиша стих.
Като онези, от които ти се плаче.
Но как? Сърцето ми мълчи.
А думите несмислено нагарчат.
И мисля си, изгубил съм ключа
към стаята на своята душевност.
А музата се дави в тишина.
Отметка във графата непотребност.
Безжизнен съм. Изстинал. Мълчалив.
Изпразнен. Груб. И толкова посредствен.
А иска ми се… да напиша стих.
Иска ми се в празното да блесне ...