A някой луд си прави оригами
По свилените клепки на нощта ми
брокатените капчици блестят,
а някой луд си прави оригами,
играе си на мощен и богат.
И в локвите звезди са отразени,
градът е приласкан от топъл дъжд.
Играят си на Господ джентълмени...
Играта се играе по веднъж.
Полюшва се звезда – аха̀, да падне,
но детски сън планетата крепи.
Месиите траят кратко – ден до пладне...
и пак ще цъфнат хиляди липи.
Земята ни е топка в детски длани,
а Господ, всички знаят е любов.
От лудостта ви, господа, да брани,
Той чудесата свои е готов.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
