Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Jan 28, 2024, 11:02 PM  

А публиката? На крака ще бъде... 

  Poetry » Phylosophy
1136 19 40

За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб

 

аплаузите. Публика безлика,
погалваща им Егото на бис,
усмихват се, а стяга ги чепика,
а истина – разсилен и стилист,

 

кафета носи и до късна доба,
присвита в ъгъла сред дим и прах,
обръгнала на мерзост и на злоба,
единствената гола е сред тях.

 

Наизустяват роли, думи, рими...
прожектори гаси самата смърт.
Усмихва се: — След мен, "незаменими",
повярвали си май... за кой ли път.

 

А истината? Някъде е, чисти,
тя, голата – забравена съвсем...
Накрая, ето – всички сме статисти,
последната ни роля – да умрем.

 

А публиката? На крака ще бъде
и ще мълви: — Той бе велик, голям,
а под сурдинка: — Вече бе осъден,
добре, че пукна! Беше си за там...

 

Не ще се трогне никой от това, че
там някой си все в роля е живял.
Е, истината скришом ще поплаче,
а после – два на два и камък бял...

 


 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

The work is a contestant:

Какво се крие зад маската, която хората слагат »

1 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??