Mar 1, 2008, 10:55 PM

А сега... 

  Poetry
548 0 4
Бях росата,
в градината цвете целунала
и капчукът,
под прозореца ти тихичко пеещ.
Бях луната,
с която безмълвно говореше,
бях ветрецът,
който косите ти галеше.

А сега...
Сега съм
пламъчето в очите ти,
усмивката
в ъгъла на устните
и... нежно-парещото
там,
в сърцето ти.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??