А струните душевни са ми тънки
Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки,
когато ти за балама ме взе.
А струните душевни са ми тънки
и виното ми тъничко –"Розе".
Та не върви то с никакви салати,
с предателства не става пък съвсем...
Така, че "братко", Господ те изпрати –
ти мене, а аз тебе ще ядем...
Преди да гракнат разни моралисти,
с хиляда: Как? с три хиляди: Дано!
Обичам всички сметки да са чисти.
Предателствата? Давя във вино̀...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
