Jul 28, 2009, 1:02 PM

Ах, морето

  Poetry » Other
768 0 1

 

 

Ах, морето

 

 

Пясък парещ по краката,

слънце грее над водата,

морска пяна бие се в скалите,

а вълните, миещи следите.

Плаж лазурен,

трупнат в светлина,

 хора тичат по брега,

а морето сякаш ги приканва,

сякаш вика им „ела в нощта”.

Приливи и отливи,

като човешките емоции.

Приятелства, любови

и раздели нови.

Мечтите ще живеят във сърцето

и ще чакат да се сбъднат на морето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветана Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Слабо! Много слабо! "Пясък парещ под краката" от една страна, а от друга морето ги приканва "ела в нощта". Изобщооооо, тра-ла-ла! Обаче пък като има кой да ти го пуска тука, ПИШИ!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....