Ако можех да рисувам море,
а в него остров за двама,
с пеперудено чудно небе
и до мен ти - моята дама.
С цъфтящ от любов хоризонт,
с къщурка, южнякът - ограда,
в шепи сгушил слънце за теб,
с две щури целувки - награда.
Ако можех да рисувам звезди
от неона на твойте зеници,
бих закичил крилца от мечти
да ме палят с любовни искрици.
Да се реем нашир и надлъж
сред светулки със дивни одежди
и целунал те сутрин веднъж,
този ден да е с дъх на надежда.
Но не мога, нямам талант,
тъй посредствен съм с четка, за бога
и единствено мога по здрач
да описвам те в стихове - мога,
да чертая със думи море,
а в него остров за двама
и под звездното тихо небе
да танцувам с моята дама!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
Поздрави, Краси за хубавия стих!