Ако можеш
Разсеян, тъжен ще рисуваш любовта!
Ще я превърнеш в плачеща върба!
В трева, прекършена от ранната роса!
Като две протегнати ръце, но към весла!
Ако можеш - в този миг ме прегърни!
Ще се загледаш в небето
В далечен облък бледо син.
И ще искаш със сърцето.
Да го вземеш за подир!
Ако можеш - в този миг ме забрави!
Отдалече, ще ти прошепвам с наслада!
С вятъра, ще те докосвам с прохлада!
От моят нежен полъх, няма да те заболи.
Спомен от нейната милувка, ще те натъжи!
Ако можеш - в този миг ме прежали!
На бързо ще ме сънуваш - нощем унесен в съня!
Тревожна как се завръщам и аз у дома!
Студено ще ти е не защото в печката няма дърва!
Да те погледна, да те погала, затова ще съм дошла!
И ако можех - в този миг сама да се утеша!
© Мария Николова All rights reserved.
