Ако не дочакаш тишината
Ако не усетиш онзи миг, когато оцелялата ни твърде малко вяра
се изсипе като нощен дъжд по дните ни безкрили и далечни,
където всеки просто може да е само сън за някого,
макар да са излишни всички очертания и думи…
За вечните ръце протегнати, изстинали от пламъка
на мълчаливите си обещания… ще се стопи и тази жар,
която ни обрича да сме други и навярно смели в свободата си.
Ако не дочуеш онзи шепот, от който само същността остава жива
и допирът с живота е безмилостна картечница от болка,
в забравата щом спи недосегаем споменът…
Дали ще съумее да запомни времето, че истината е ужасно уязвима,
когато в теб мълчи необозрима някоя почти случайна утрин,
а в мен въздиша и немее въздухът от някога написани слова
за слети кълнове на прясна нощ и чудно е – защо били са…
Ако не дочакаш тишината, през която видими са тънките следи от дъх
по покрива на всичките ни обещания за безпределни истини,
където относителният вятър става все по-остър, но и глух
за най-обикновените излишни думи. И за всичко.
Ще се сломи съвсем росата в хълм от неизстрадан пристан,
където времето, задъхано и уморено, просто спира
и липсата навярно ще ме отнесе отвъд покоя,
доколкото ми позволява любовта да не умирам.
© Геновева Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво! Обожавам този вид изказ, а дължината в изкуството е относително понятие. 
-
Тежко и силно...
Поздрави! -
Имах достатъчно време да си го чета, зад кулисите.
А сега имам възможност да те поздравя, Гевита!
-
Пиша ти шестичка с чиста съвест, но да знаеш , че е с минус заради забитото настроение. Поздрав !
-
Прекрасен стих...наситен с чувства...
"За вечните ръце протегнати, изстинали от пламъка
на мълчаливите си обещания… ще се стопи и тази жар,
която ни обрича да сме други и навярно смели в свободата си."
-
Браво!
-
Браво! Красота!
-
"...доколкото ми позволява любовта да не умирам."
Само възкръсвания ти пожелавам с тази любов, Гевс.
Всичко НАЙ-! -
...все по-добра в поетичното пространство, Герда...Барона
-
Прекрасни мисли, дълбоко съдържателни - емоционално-психологически!!!
"Ако не усетиш онзи миг, когато оцелялата ни твърде малко вяра
се изсипе като нощен дъжд по дните ни безкрили и далечни,
където всеки просто може да е само сън за някого,
макар да са излишни всички очертания и думи…" -
... тишината е относителна... абсолютни са чувствата...
-
Споделих... И защо ми е тъжно?
-
Щом има любов,тишината ще закъснее... Гев!
Хубав стих! Поздравления! -
и от мен
-
С поздравления!!!
-
Разкошен стих!
Браво!!! -
Браво.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
