Ако някога с теб се срещнем
Ако някога с тебе се срещнем
с остарели погледи, с влажни очи,
с надежда ръце ще протегнем ли!?
Аз за твойта, ти за мойта любов отпреди.
Ако някога с тебе се стрещнем, нека
е там, на моста, споделил ни мига.
Мостът на истина недоизречена.
Бряг за теб, бряг за мен, път единствен ли беше!?
Да поемем с бавни стъпки, всеки грабнал мечта,
с нямо вричане „този път за последно...”.
Там животът ни спря във стрелка от безвремие,
заличаваща пясъчно всяка следа.
Ако някога с тебе се срещнем, нека е там!
Там, където „Сбогом”
преглътнахме с
„До скоро”.
© Юлиана Асенова All rights reserved.
