Ако нямах в живота си твойте очи,
ако в този живот теб не можех да срещна,
всяка глътчица обич щеше в мен да горчи,
а в сърцето да блика сълзата на грешник!
Ако нямах в живота си твойте ръце,
ако нямах усмивката твоя красива,
щях да бъда запратено в мрака перце
надалече в нощта по следа мълчалива!
Ако в този живот нямах топлия смях
и прегръдките твои, мое мило момиче...
Дни и нощи към тебе неспирно вървях!
И след много години още теб ще обичам!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
