Ако нямах в живота си твойте очи,
ако в този живот теб не можех да срещна,
всяка глътчица обич щеше в мен да горчи,
а в сърцето да блика сълзата на грешник!
Ако нямах в живота си твойте ръце,
ако нямах усмивката твоя красива,
щях да бъда запратено в мрака перце
надалече в нощта по следа мълчалива!
Ако в този живот нямах топлия смях
и прегръдките твои, мое мило момиче...
Дни и нощи към тебе неспирно вървях!
И след много години още теб ще обичам!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
