Ако съм песента на Бог
Когато зимата дойде през юни,
навън валеше черен сняг.
Божиите ръце по мойте струни
свиреха акорди с грешен такт.
Но роди се песен непозната,
съвършена в свят несъвършен,
окрилена от идеите за нещата,
но безкрилна в полет съкрушен.
Разпиляна в квантови пространства,
слънцето с луната тя смени.
В образите тяхното познанство
лоши примери за другите реди.
Апогеят полюси стопява,
от ръцете пия този лед,
а душата той изпепелява,
винаги щом с него съм в завет.
навън валеше черен сняг.
Божиите ръце по мойте струни
свиреха акорди с грешен такт.
Но роди се песен непозната,
съвършена в свят несъвършен,
окрилена от идеите за нещата,
но безкрилна в полет съкрушен.
Разпиляна в квантови пространства,
слънцето с луната тя смени.
В образите тяхното познанство
лоши примери за другите реди.
Апогеят полюси стопява,
от ръцете пия този лед,
а душата той изпепелява,
винаги щом с него съм в завет.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
