Oct 26, 2008, 9:59 AM

Ако съм песента на Бог

  Poetry
623 0 2
Когато зимата дойде през юни,
навън валеше черен сняг.
Божиите ръце по мойте струни
свиреха акорди с грешен такт.

Но роди се песен непозната,
съвършена в свят несъвършен,
окрилена от идеите за нещата,
но безкрилна в полет съкрушен.

Разпиляна в квантови пространства,
слънцето с луната тя смени.
В образите тяхното познанство
лоши примери за другите реди.

Апогеят полюси стопява,
от ръцете пия този лед,
а душата той изпепелява,
винаги щом с него съм в завет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Евала.Браво-много харесах!!!!!!
  • "...съвършена в свят несъвършен" Да, такава е любовта. Или поне такава я чувстваме...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...