Ален белег, от копито
Хей, чуй ме, драги! Ти – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата -
в калъп не влиза, рамки чупи – много ясно.
Аршинът ми не мери – даденото, взетото.
Предупреден си! Че в сърцето ми е в дясно.
Обръгнала кобила любовта – от бойните,
до рана хапе и до кокал силно рита.
Препусна ли навън – гелосай си пробойните,
ще имаш спомен – ален белег, от копито.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
!!!
