Amicus Plato…
Пред мен, полугола, по бикини луксозни,
апетитно изтегнала гръб във хамака,
Вие Платон четяхте, убедена сериозно,
че чрез него по-умна ще станете някак.
Подпирайки нежно гърдите Ви, той
със своя софизъм от тънката книга
Ви водеше в дебри, където покой
умът Ви, едва ли, би смогнал да стигне.
Той използваше Вашето доверие ловко
- и приживе бил е съблазнител голям –
твърдейки, че Вие сте жена-философка,
да полегне удобно платонически там.
Едва ли и дума Ви беше понятна
от тънката книжка, заета от друг,
но виждах, че явно Ви беше приятно
да приемате Платон за любим и съпруг.
Ала Платон и мен ми е скъп, за което
позволих си, уви, да попитам, не крия,
с интерес: - Извинете, Вие, виждам, четете...?
- Фалософия! – гордо отговорихте Вие.
- Философия – леко, с усмивка поправих,
отстранявайки Платон от Вашето тяло.
- Фалософия – то е по-различно – добавих,
и до Вас се отпуснах уж небрежно и вяло.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
