Английската провинция. Карт бланш :)
Пари. Скандали. Политика. Мода.
Чете маркизът вяло новини.
Очаква конят, смесена порода,
на Аскът (може би) да победи.
До тук ли? Нищо ново, скучна гонка,
вестникът разгръща лист по лист,
навярно търси спортната колонка,
звучи в ума му снощният туист.
Въздъхна, сгъна страницата леко.
Разкри му се изцяло нов ракурс,
чак литна благородното му его
и разтуптя се мъжкият му пулс.
Отстъпи в него джентълменът рязко
и падна маската на светски лъв.
Следа, не предполагаща фиаско,
към погледа му хвърли меко стръв -
копринени чорапи, глезен тънък
и ръб извиващ се в изящен път.
Конете преминават с тропот гръмък
и в този ритъм трепва ѝ кракът.
Въпрос е в края има ли дантели,
а отговорът скрит е в дързък план.
Реши! (ръмжи гласът му като Бентли):
– Ще пиете ли с мен кафе, мадам?!
– Семантика, милорд, е предполагам,
това кафе в конкретния сюжет.
Сега реших, че мога да залагам
на коня Ви... О! аз съм Джулиет!
– Мадам, щастлив съм - и изтръсква пура -
на моя кон, че носите късмет!
Повдига вежда тя, изважда пудра:
– Печалбата ви, мисля, е дублет! :)
Жени Иванова,
© Jasmin All rights reserved.
много се радвам, че си била тук 
