Антиромантика
Антиромантика
В романтиката като махнеш,
дъха на южните страни,
с красавици, (дори да ахнеш!) –
какво остава пресметни́!...
...Не са ли кучешките вахти*,
умората превила гръб
и хищните, душащи лапи
на дива, носталгична скръб?...
Не са ли дните проиграни
във младостта ни на барбут?...
–Животът в тия океани
не е романтика, а труд!...
От незаглъхващия тътен
в машината** така болят
ушите ни и сякаш тъпан
пияни дяволи със яд
така заблъскали са диво,
че оглушаваме накрая...
А пък желязото*** без милост
щом в нервите се омотае –
ти и́де като вълк да виеш
де срещнеш романтик–драскач,
щом стигнеш бряг да се напиеш
и да се веселиш – до плач!...
С тайфата в кръчмите крайбрежни
до изгрев станали на крак –
да пеете моряшки песни:
за бури, ром, жени и бряг...
А тунджата****когато блъсне
със гняв, безсмислено–жесток,
готов си вече да се кръстиш
дори и на отречен Бог!...
Едно време в Атлантика
*кучешката вахта е от 4 до 6 часа сутринта и най тежи.
**моряшки жаргон- корабния двигател
***моряшки жаргон- казват: ”хванало го е желязото” за
моряк дълго плавал без да се завръща в къщи, който е
с „разстроени нерви”.; корабът е железен.
****моряшки жаргон- „тунджа” наричат много силна буря
© Коста Качев All rights reserved.
